Ефективна комуникация с родители. Успешна работа в екип и подобряване връзката и въздействието - Директор-учител

Педагогическата компетентност на учителя – решаващ фактор за осъществяване на ефективна комуникация и взаимодействие с родителите

Фактори за осъществяване на ефективна комуникация и взаимодействие с родителите на децата

Педагогическата компетентност на учителя е решаващ фактор за осъществяване на ефективна комуникация и взаимодействие с родителите на децата. Тази дейност е изключително сложна, тъй като се детерминира от много условия:

  • Социалният статус на учителската професия, възрастта, социалният и педагогическият опит, подготовката и качествата на учителя;
  • Типът семейство, възрастта, опита, статусът, професията, материалното състояние и културата на родителите.

За да осъществява ефективна комуникация и взаимодействие с родителите на децата, учителят следва да познава основните функции и характеристики на семейството като социално-психологически съюз и ролята на семейното възпитание за формирането и развитието на личността.

Посочете факторите за ефективна комуникация, които са свързаните с родителите и с учителите!

  • учители
    социалният и педагогическият опит
  • родители
    материалното състояние и култура

Регулиране на правата и задълженията на родителите и децата от българското законодателство

Конституция на Република България

Възпитанието на детето в семейството се разглежда в съвременното общество не като частно дело на родителите, а като дейност, направлявана от закона. Българското законодателство регулира правата и задълженията на родителите и децата. Конституционно задължение на родителите е да отглеждат и възпитават своите деца. Според Конституцията на Република България “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата” (чл. 47, ал. 1).

Семеен кодекс

В Семейния кодекс  глава девета е посветена на отношенията между родители и деца – чл. 122 и чл. 123 посочват носителите и упражняването на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Чл. 125, ал. 1-3 регламентират грижите, възпитанието и надзора на децата относно тяхното физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

Закон за закрила на детето

Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по  закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности /чл.1, ал.1/.

Закон за предучилищно и училищно образование

Законът за предучилищно и училищно образование, глава десета, посочва правата и задълженията на родителите и механизмите на сътрудничество и  взаимодействие между семейството, детската градина и училището.

Българското законодателство регулира правата и задълженията на родителите и децата чрез:

  • Конституцията на Република България
  • Семейният кодекс
  • Закон за закрила на детето
  • Закон за предучилищното и училищното образование

Семейството – фактор за социализацията на човека

Семейството – непрекъснатост на въздействието при социализацията на човека

Към факторите, които присъстват и влияят непрекъснато през всички периоди на социализацията на човека, се отнася семейството. То въздейства през целия човешки живот, но най-силно и непрекъснато през детската и юношеската възраст, когато се извършва ранната, първична и най-интензивна социализация. Семейството има изключително влияние, тъй като то започва тогава, когато върху формирането на потребностите, интересите, насочеността, ценностите на личността още не влияят нито обществената система на възпитанието, нито средствата за масова комуникация, нито някаква друга социална група освен семейството.

Семейството като микрообщество

Социализацията на децата се осъществява в процеса на непосредственото им взаимодействие с родителите и другите членове на семейството. Но семейството е микрообщество, част от по-голяма система, от социална група, включена в едно глобално общество. Следователно семейното възпитание следва да се стреми “да развие личността на детето предвид неговата бъдеща адаптация към това глобално общество” (Антология по..., 1997, с.273). За детето родителите са първите носители на социален опит, които му осигуряват лично пространство и възможности за опознаване на социалната среда.

Семейството – институт за първична социализация

Семейството се счита за институт за първична социализация, тъй като то обезпечава на детето най-ранния опит за социално взаимодействие, за усвояване на първите ценностни представи и норми. В обкръжението на близките, естествено изявяващи се като “значимите други”, то усвоява необходимите ролеви модели на поведение.

Семейството като първична социална общност с биологическата връзка, с общите имена, с общия дом и бит, с интимната атмосфера и привързаността между поколенията създава най-благоприятни възможности и условия за предаване и усвояване на начина на живот на родителите, на еталони на човешко поведение. Процесите на социализация и възпитание в семейството са взаимно проникнати и се определят от  социално-демографски, социокултурни и психологически детерминанти.

Влияние на семейството върху другите социално-педагогически фактори

Семейството пречупва влиянието на другите социално-педагогически фактори, което може да става в две посоки – позитивно насоченото семейно възпитание помага на личността да преодолява отрицателните влияния на останалите фактори; липсата или неправилната насока на семейно възпитание обезсмисля или неутрализира целенасоченото възпитателно въздействие на останалите фактори. В зависимост от това поведението на детето може да бъде просоциално, асоциално или антисоциално ориентирано. Специфичната роля на семейството е толкова значима за развитието и възпитанието на детето, че тя не може да бъде изпълнена от никой друг фактор. Затова е особено важно обществото да полага максимални усилия за запазване на семейството и за отглеждане и възпитаване на децата в семейна среда.

Вярно или невярно е твърдението, че: „Семейството пречупва влиянието на другите социално-педагогически фактори”.

  • вярно
  • невярно

Предизвикателства при комуникацията на педагозите с родителите

Икономическа среда

Кризисното състояние на икономиката засили поляризацията в обществото и понижи социалния статус и стандарта на живот на много семейства, което се отрази негативно на отношението им към образованието и възпитанието на децата.

Криза на моралните ценности и ценностната ориентация на семействата и децата

Промяната в обществените взаимоотношения предизвика криза на моралните ценности и ценностната ориентация на семействата и децата, отслабнали социални и нравствени  бариери, ранни раждания от млади неукрепнали майки, изоставяне на децата в социални институции

Агресията в обществото

Поляризацията и агресията в обществото, неконтролираните въздействия на виртуалния свят засилиха агресията в семейните взаимоотношения и в отношенията между децата, между учителите и родителите.

Дефицитът в общуването „родители - деца“

Дефицитът в общуването „родители - деца“, възпитателните дефицити  и намалените социализационни възможности на съвременното семейство предизвикаха и дефицити в комуникацията „родители-учители”.

Подготовка и нагласа за отговорно родителство

Много родители нямат необходимия родителски капацитет, култура, подготовка и нагласа за отговорно родителство и за  ползотворна комуникация с учителите относно образованието и възпитанието на децата.

Посочете кои са предизвикателствата при комуникацията на педагозите с родителите

  • Понижения социален статус и стандарта на живот на много семейства
  • Кризата на моралните ценности и ценностната ориентация на семействата
  • Поляризацията и агресията в обществото
  • Дефицитът в общуването "родители - деца"
  • Липса на необходима култура, подготовка и нагласа за отговорно родителство

Промени в семейството като резултата от измененията в макросредата

Семейството - носител на общественото съзнание

В своето историческо развитие семейството се променя като общност, модел, форма, структура, функции.  Като носител на общественото съзнание  то еволюира заедно с измененията в макросредата. Икономическата база на обществото и характерът на обществените отношения детерминират в голяма степен и съответните семейни форми. Eволюцията на семейството се определя от биологични, социални, икономически, личностно-психологически, демографски, религиозни  и други фактори, които обуславят различни модификации на семейно съжителство,  партньорство и родителство. Географският, икономическият, социалният и културният контекст определят структурата, функциите и ценностите на семейството.

Като съставна част на институционалната структура на обществото семейството функционира и се развива във взаимодействие с другите компоненти на социума. Като институция семейството се управлява от различни закони, норми, санкции, традиции. Индивидът се социализира, като участва в различни социални общности, една от които е семейството. В семейството се удовлетворяват индивидуалните потребности на отделните личности, изпълняват се различни социални роли, задоволяват се в различна степен ролеви очаквания и ролеви поведения. Анализът на историческото развитие на семейството потвърждава, че се променят силата и значението на външните регулатори на семейния живот – закони, морал, религия, общество, традиции и др.

Основните компоненти в структурата на семейството

Родителите

Те създават наследствената програма, дават началото на новия живот и определят развитието на детето. За да се създаде и отгледа здраво и нормално дете, родителите носят голяма отговорност със своя начин на живот, физическо и психическо здраве. Общата култура, ценностите, емоционалните връзки и хармоничните взаимоотношения, взаимното разбирателство са решаващо условие за създаването на благоприятна социализираща и възпитаваща семейна среда.

Децата

Те са обект на грижи от родителите и активен субект в структурата на семейството. Децата са стимул за формиране и поддържане на семейството. Те оказват пряко и косвено влияние върху поведението на родителите, които следва да бъдат пример за тях, и в този смисъл са “косвено възпитатели на своите възпитатели”.

Други близки и помощници в семейството

Комплексното или разширеното семейство може да включва други близки – възрастните родители, братя или  сестри на младите родители, други роднини, помощен персонал. Предимствата са, че те може да помагат във финансово и материално отношение, в битовите дейности, при отглеждането на децата. Но различията в стила на живот, в схващанията, потребностите, навиците  и привичките на поколенията  често пораждат конфликти / Пирьов, Г., 1999, с.16-21/.

Основните компоненти в структурата на семейството са: родителите, другите близки и помощници в семейството и ...

Подходи за изучаване на семействата

Интердисциплинарен подход

Проблемите на семейството и неговите функции, семейните взаимоотношения, социалната политика за семейството,  раждаемостта, отглеждането и възпитанието на децата в семейна среда се проучват, анализират и прогнозират във всяка цивилизована държава. Това изисква  прилагане на интердисциплинарен подход при изследване  на семейната проблематика. Същността, развитието, характеристиките и ролята  на  семейството в социален и възпитателен аспект  се изследват от гледна точка на различни теории на развитието: биологични, психоаналитични, когнитивни, теории на моралното развитие, теории на научаването, екологичен модел на развитието, културна антропология. Те изясняват ролята на семейството в развитието на подрастващите поколения като влияние на биологически, психологически, социални, исторически и еволюционни фактори.

Социологически подход

От социологическа гледна точка семейните дейности се типологизират и субординират в различни аспекти в зависимост от това, дали допринасят или пречат за обогатяването и развитието на индивида, с кого,  къде и по какви мотиви се извършват. Съчетаването,  балансът, доминирането на дейностите зависят от културата на семейството. Разглеждано като институция, семейството е съставна част от институционалната структура на обществото, с което влиза във взаимодействие при задоволяване на жизнено важни потребности на човека. Семейството съществува, функционира и се развива в динамична и променяща се социокултурна действителност. Обществото оказва най-непосредствено влияние върху семейството чрез икономическата, социалната и духовната сфера, а именно: производство на средства за живот, физическо и духовно възпроизводство на  човека, идеология, политика, обществени норми, комуникации.

Влиянието на обществото обаче не изключва относителната самостоятелност на семейството.  То е подложено на социален контрол, но и осъществява контрол. Семейството създава своя нормативна система на саморегулиране, като пречупва нормативната система и нравите на обществото през призмата на конкретната семейна субкултура. Тя може да бъде в синхрон или не с официално приетата в обществото, но се предава на поколенията като социално наследство от норми, правила и образци на поведение, от народни обичаи, традиции, общочовешки ценности и добродетели / Спасовска, Л., 2000/. 

Основните функции на семейството, според Г. Пирьов, са :

  • Възпроизводствена /репродуктивна/ функция. Тя се изразява в създаването на децата и тяхното отглеждане, при което се поставят редица проблеми от медицинско-биологически и психолого-педагогически характер.
  • Възпитателна функция. Тя е свързана с потребността да се предават знания и умения, социален опит, традиции, ценности, начин на живот на следващите поколения.
  • Социална функция на семейството. Участието на членовете на семейството в трудовия, културния  и обществения живот създава социални контакти,  предоставя по-богата информация, осигурява подкрепа и сътрудничество / Пирьов, Г., 1999, с.31/.

Освен тези функции други автори добавят и аргументират: стопанско-икономическа; нравствено-психологическо обезпечаване; комуникативна; рекреативна.

Организационен подход

Организационният подход разглежда семейството като специфична форма на социална организация и го изследва от гледна точка на стабилността на брака. С организацията на семейния живот са свързани проблемите за управлението, за властта и лидерството, за вземането на решения, за семейния труд и свободното време.

Ситуационен подход

Ситуационният подход тълкува семейния живот като постоянно сменящи се ситуации с най-различен характер, в които попадат членовете на семейната общност. Всеки човек носи в себе си представи и очаквания, знания и семеен опит, културни образци, семейни традиции и обичаи относно брака, семейството и родителството, които му помагат в различни ситуации.

Интеракционистки подход

Интеракционисткият подход изследва вътрешната организация на семейството като единица от взаимодействащи си личности. Според този социално-психологически подход човек усвоява символното обкръжение чрез взаимодействието /интеракцията/ с други хора и особено в семейната общност.

Теорията за размяната

Теорията за размяната /обмена/  е свързана с човешкото общуване. Между хората се обменят ценности, цели, културни модели, средства, процеси, норми.

Допълнете липсващия подход за изучаване на семействата!

  • социологически;
  • ситуационен;
  • интеракционистки;
  • психоаналитечен;
  • организационен;
  • теория на размяната

Теоретичен анализ относно възгледите за семейството

Теоретичeн анализ

Теоретичният анализ на специализираната социологическа и социално-психологическа литература показва, че сред разнообразните схващания за семейството доминират непреходните  устойчиви възгледи, че то е:

  • Основна, социално обусловена и исторически изменяща се форма на възпроизвеждане на човешкия живот в биологичен и социален смисъл.
  • Малка социално-психологическа група, основана на брак и/или кръвно родство, членовете на която са обединени от съвместно живеене и домакинство, емоционални връзки, взаимна морална отговорност и взаимопомощ.
  • Социална група, съответстваща на нормите и ценностите на обществото, призвана да  регулира сексуалния живот и раждането и отглеждането на децата, както и да удовлетворява основни човешки потребности – сексуални, потребителски, емоционални, психически.
  • Основна човешка общност, присъща на всички обществено – икономически формации,  която осигурява биологичната и социалната непрекъснатост на човешкия род, способна да извършва всички човешки дейности и в която човешкият индивид е включен през целия си живот с по-голяма част от жизнените си дейности.
  • Социално обединение, основано на брак или кръвно родство, членовете на което са свързани с общ бит, морална отговорност и взаимопомощ.
  • Група взаимосвързани лица с общ произход, родствени емоционални връзки, брак,  осиновяване.
  • Специфична битова общност, най-важната социална форма за организиране на бита.
  • Микросреда, в която се реализират потребностите и интересите на индивида.
  • Институция, съставна част от институционалната структура на обществото, с която влиза във взаимодействие при задоволяване на жизнено важни потребности /Костова, П., 1997/.

Кои от посочените определения НЕ са верни за семейството?

  • Малка социално-психологическа група, основана на брак и/или кръвно родство, членовете на която са обединени от съвместно живеене и домакинство.
  • Социална група, съответстваща на нормите и ценностите на обществото, призвана да регулира сексуалния живот и раждането и отглеждането на децата.
  • Исторически неизменяща се форма на възпроизвеждане на човешкия живот в биологичен и социален смисъл.
  • Микросреда, в която се реализират потребностите и интересите на индивида.
  • Институция, съставна част от институционалната структура на обществото.

Класификации на семействата

Вариативност на класификациите

За да осъществява ефективна комуникация с родителите, педагогът следва да познава спецификата и основните характеристики на различните семейства и да прилага диференциран и индивидуален подход към конкретните семейни общности и индивиди. Различните типове, модели и форми на семейство имат свои семейни и лични ценности, специфични семейни взаимоотношения, различен възпитателен потенциал, свой индивидуален стил на взаимодействия с децата и на комуникация с учителите.

Семейството като социална общност се характеризира с родствени, емоционални, сексуални, имуществени и трудови отношения. Съществуват различни класификации на семейните форми въз основа на различни признаци – структура; сътрудничество; семейна позиция; характер на семейните взаимоотношения; социална, етническа или религиозна принадлежност; нравствен микроклимат; възпитателен стил и др. Типът семейство, семейните взаимоотношения, възпитателният стил на родителите, техните характери и ценности имат осезателно отражение върху взаимоотношенията с децата.

Видове класификации

В зависимост от законността, от наличието или отсъствието на юридическо признание, семейството може да бъде във варианти:

  • Една брачна двойка с деца или без деца.
  • Повече от една брачна двойка – патриархално или временно живеещи заедно.
  • Съжителство на несключили граждански брак /кохабитанти/, на вдовци или разведени с деца.
  • Неживеещи постоянно, но поддържащи връзка  бивши партньори

Според преобладаващия тон на взаимоотношенията семействата могат да бъдат:

  • Сътрудничество - взаимно разбиране и поддръжка.
  • Паритет – съюзнически отношения на равенство и взаимна изгода.
  • Съревнование – желание да се даде повече от другия за общото благо.
  • Конкуренция – стремеж за господство над другите; антагонизъм – резки вътрешни съществени противоречия.

Според стила на взаимоотношенията най-често семействата се делят на: либерално, авторитарно и демократично.

Въз основа на принципа на равенство и  сътрудничество или на господство и подчинение семействата  се делят на: егалитарно, демократично,  авторитарно, матриархално, патриархално, дружеско.

Според състава на семейството: нуклеарно, състоящо се от двама съпрузи с деца или без деца, пълно или непълно нуклеарно; разширено, ако има прародители, техните деца и внуци.

Според броя на децата: еднодетни, среднодетни, многодетни.

Според типа ръководство: егалитарно /равноправно/, патриархално, матриархално.

Според качеството на отношенията: щастливи, благополучни, устойчиви, проблемни, конфликтни, социално неблагополучни, дезорганизирани, хармонични, псевдосолидарни, деструктивни, със социален риск /девиантни/ и др.

 

Допълнете изречението!

За да осъществява ефективна комуникация с родителите, педагогът следва да познава спецификата и основните характеристики на различните семейства и да прилага диференциран и  подход към конкретните семейни общности и индивиди.

Кризисни явления в съвременното семейство

Произход и същност на проблема

Кризисните явления в съвременното семейство се проявяват преди всичко в неговата нестабилност и разпадане, което води до нарастване броя на непълните семейства, снижаване на родителския авторитет, влошаване на здравето на възрастните и децата; дезорганизация и увеличаване на конфликтните семейства; засилване на консуматорския и потребителския характер, на илюзорния статус за сметка на истинските ценности.

Социалните проблеми на съвременното семейство произтичат от: рязкото разслояване и поляризиране на обществото; недостатъчна помощ от държавата и обществото; трудности от социалната и географската мобилност и миграцията; влошаване състоянието на здравето на населението; изменение на традиционните семейни роли; нарастване на количеството на непълни семейства, на самотни индивиди, безработни, бездомни; насилие в обществото и семейството; нетрадиционни видове семейства.

Либерализирането на забраните, възможностите на свободата, привлекателността на новото, на непознатото водят до голямо разнообразие в семейните форми през 21 век. Редица хора, склонни към новостите, изпробват колоритни легални или нелегални разновидности на семейните отношения – нови семейни форми на съвместно съжителство със или без сексуално общуване, със или без деца, групови или серийни бракове, бракове без деца на основа на сходни кариери, професионално родителство, създаване и отглеждане на деца след пенсиониране, корпоративни семейства, комуни, гериатрични бракове, племенни групировки, хомосексуални семейни единици, които отглеждат деца, полигамия и др. Установено е, че в света съществуват около 86 различни комбинации на съжителство, голямо разнообразие и смесица от семейни структури, без да доминира някоя от тях. Идващата Нова цивилизация предлага на човека нов стил на живот и труд, нови взаимоотношения, нова семейна система, различни семейни форми, които рефлектират върху създаването, отглеждането и възпитанието на децата.

Основна  промяна в развитието на семейната структура през 20 в. и началото на 21 в. е нейното демократизиране. Този процес е отражение на демократизирането на обществото, на социално-икономическия и духовния му прогрес. В социализиращата функция на семейството настъпват изменения, свързани със стила на отглеждане и възпитание на детето. Във все повече съвременни български семейства се установяват демократични отношения, отчита се мнението на детето, съблюдават се неговите права.

Големи възможности има съвременното семейство за обогатяване и осмисляне на свободното време, за внасяне на повече радост и позитивна енергия. Контактите с духовни ценности, организацията на културния живот на семейството имат  особено значение за подобряване на семейните взаимоотношения и семейната атмосфера.

Психоемоционалните функции на семейството определят психичното здраве на членовете му, спомагат за по-успешното преодоляване на битови, житейски и професионални трудности. Личностните характеристики и социално-демографските особености на партньорите имат голямо влияние върху процесите в брака и семейството. Възрастта на мъжа и жената, продължителността на брака, броят на децата, етническата и религиозната принадлежност, социалният произход и типа населено място, образователното равнище са фактори, които влияят по различен начин, с различна сила, съдържание и ефект върху успешността на брачно-семейната институция. Личностните характеристики на семейните партньори – нравствени качества, характерологичени особености, социални и психични особености за общуване,  сътрудничество, самоконтрол, разбиране на другия, грижовност са нравствени и психични основи за успешна семейна адаптация. От голямо значение е единството или разминаването на ценностните им ориентации, възгледите им по основни жизнени въпроси, психичната и физиологичната им съвместимост, способността им за взаимно адаптиране и сътрудничество, степента на социалната им зрялост и готовност за брачно-семеен живот /Спасовска, Л., 2000, с.169-234/.

 

 

Възпитателен потенциал на съвременното семейство

Родителството като човекотворчество

В семейната среда преминава по-голяма част от живота и развитието на човека, там основно протича сложният процес на биологично, психично и социално съзряване на детето. Чрез семейството се реализира непрекъсната смяна и приемственост на поколенията, предаване на социален опит, на ценности и норми на поведение. Семейното възпитание е уникално по съдържателност, интензивност, резултативност, тъй като се основава на особени сърдечни връзки, осъществява се в естествени условия, непрекъснато и продължително, едновременно обхваща всички страни на изграждащата се личност. Подобряването на възпитанието на децата в семейството като личности и граждани на демократично и хуманно общество е един от важните резерви за усъвършенстването му в социален, икономически, нравствен и културен аспект /Костова П., 1997, 2016/.

Една от непреходните идеи на българската народна педагогика за възпитанието, утвърдила се като възпитателна традиция, адекватна на променящите се условия, е моралната и педагогическата отговорност на семейството. Българска възпитателна традиция е родителят да се отнася със строгост, взискателност и обич към своите деца, с вяра в доброто, да възпитава у тях трудолюбие и ученолюбие.

Сполучливо определение на работата на родителите дава американският психоаналитик и семеен терапевт Върджиния Сатир – това е човекотворчество. Родителите, според авторката, са преподаватели в най-трудното училище  на света: Училището за създаване на хора. От тях се очаква да имат експертно мнение по всички въпроси, свързани с живота и всекидневието, почти никой не ги подготвя, сами трябва да си определят програмата, работят без почивни дни  и  ваканции. Това е “най-трудната, най-сложната, най-притеснителната, най-съсипващата работа на света”, успехът от която изисква “велико търпение, здрав разум, преданост, чувство за хумор, тактичност, любов, мъдрост, усет и знания”, но в същото време “може да ви накара да се почувствате толкова възнаградени и да ви донесе толкова радост от това успешно да направлявате едно ново и уникално човешко същество”   /Сатир, В., 1997, с.203-204/.  

В специализираната литература характеристиките и ефективността на семейното възпитание най-често се деференцират по възрастови периоди.

Ефективният родител на детето в предучилищна възраст реализира ролите на балансьор, посредник, регулатор, коректор, алтруист, просветител, личност   В разширяващото се социално обкръжение и повишено общуване той балансира и стимулира инициативността и автономията на детето, емоционалната саморегулация и психичните процеси, разширява социалните навици, обучава в асертивно, просоциално и половоролево поведение, развива Аз-концепцията на детето, предоставя възможности за идентификация и подражание /Пенев, Р. 2002, с.53-55/.

Обучението променя в голяма степен и децата, и взаимодействията им, и родителското поведение. Профилът на ефективния родител на ученик в основна и средна училищна възраст включва ролите на авторитет, съветник, сътрудник, конструктор, учител, приятел. Той прилага повече интуитивна техника, акцентира върху спазване на социалните норми, върху развитие на саморегулируемо поведение. 

Възпитателният потенциал на семейството е съвкупност от особености, показатели, характеристики, фактори и условия, които способстват за хармоничното израстване и развитие на детето. По-широкото тълкуване на понятието “възпитателен потенциал” включва:

  • Условия от психологически характер – вътрешно-семейни отношения, статус и авторитет на родителите.
  • Гражданско съзнание, отношение на семейството към обществото и труда.
  • Култура на семейството – в бита, взаимоотношенията, духовната сфера.
  • Структура на семейството – брой на членовете, образованост, професия, материална обезпеченост, стадий в развитието му.

     Възпитанието на децата в семейството може да се разглежда в два аспекта: като система на организация за провеждане на възпитателните дейности и като процес, който протича в самата личност под влияние на специално организирана възпитателна дейност.

Теоретичният анализ на схващанията на педагози, социолози и психолози за същността на семейното възпитание дава основание то да се разглежда като: целенасочен процес на възпитателно въздействие на родителите върху децата; процес на социализация на личността на детето; сложно взаимодействие между възпитатели и възпитаници (родители и деца).

Като изхождаме от концепциите за същността на възпитанието, можем да определим семейното възпитание като многостранно взаимодействие на родителите с детето с цел формиране на неговия възпитателен облик, съответстващ на личните, националните и общочовешките ценности /Костова, П., 1997, 2016/.

Личността на детето – център на възпитателния процес

В центъра на възпитателния процес в семейството е личността на детето. Родителите следва да познават закономерностите на детското развитие, възрастовите особености, индивидуалните възможности и способности, за да създават необходимите условия и да прилагат адекватни подходи и методи на възпитание.

Възпитателният процес в семейството притежава общите особености на възпитанието, но има и своя специфика, произтичаща от различните възможности на тази социална институция. В семейството процесът на възпитание протича по-свободно и интимно, интуитивно и стихийно, относително самостоятелно. Той има следните особености: сложност, продължителност, неравномерност, противоречивост, персонализираност, вероятностен характер, уникалност, емоционалност.

Съдържание на възпитателния процес в семейството

Съдържанието на възпитателния процес в семейството е насочено към формиране на определени качества у детето. Качествата на личността се основават на възпитателния идеал на конкретното семейство, на приетите от него ценности, на етнически, социалногрупови и религиозни норми, на национални и общочовешки добродетели.

Въз основа на теорията за структурата на възпитателния процес, свързана с рационалната, емоционалната и волевата сфера на личността, можем да разграничим условно следните етапи при протичането на този процес в семейството:

  • Информационен етап – даване на знания, формиране на представи и понятия, на възгледи и разбирания за природата, обществото и човека.
  • Емоционално-оценъчен етап – формиране на чувства, на отношение, лична позиция и ценностна ориентация.
  • Действено-практически етап – формиране на умения и компетентности за социално приемливо поведение.

Средства за възпитаване на детето в семейството

Основните средства за възпитаване на детето в семейството са дейността и общуването. За да се развият заложбите и се формират нужните качества на личността съобразно приетия социален идеал и ценностната ориентация на семейството, особено важно значение има дейността. Времето, което детето прекарва в семейството, се изпълва с игра, учене, труд, отдих, които трябва правилно да се дозират и редуват. Всеки момент от тази дейност може да стане възпитаващ, ако родителят му придаде познавателен, нравствен, граждански смисъл.

Общуването в семейството е основен механизъм за възпитаване на децата и юношите. Чрез него се предават опит и знания на младото поколение, формира се личността в процеса на взаимна размяна на информация за явления, състояния, мотиви, начини на поведение, потребности и интереси. Възпитанието в семейството се осъществява като взаимодействие, при което се реализират отношения, разменят се мнения, оценки, осъществява се взаимно влияние между участниците в общуването – родители и деца, създават се реални възможности за сътрудничество между партньорите (Димитрова, Г., 2009).

Изключително голямо значение за възпитаването на детето и юношата имат семейната атмосфера, семейните взаимоотношения и семейният бит. Условията и организацията на живота, дейността, общуването и отдиха, характерът на отношенията влияят в решаваща степен за нормалното физическо и духовно изграждане на личността на децата и юношите. Атмосферата на искреност, честност и сърдечност, на любов, уважение, разбиране и взаимопомощ, хармонията в семейните отношения внасят спокойствие, уравновесеност, сигурност, чувство на защитеност и увереност.

Семейните традиции, празници, ритуали и символи обезпечават приемствеността на поколенията, привързаността и отговорността към фамилията и рода, обогатяват емоционалната сфера на децата, формират чувства на обич и достойнство, на  семейна чест и родолюбие.

Личният пример на родителите има особено силно възпитателно въздействие върху децата и юношите. Родителският авторитет включва единство между думи и дела, умение да се преценяват внимателно, обективно и самокритично собствените постъпки и действия. Истинският родителски авторитет се гради на взаимно уважение и хуманни взаимоотношения, на доверие и зачитане на личността, на умерена строгост, разумна любов и взискателност.

 

Методи на възпитание в семейството

Методите на възпитание в семейството условно може да се разделят на три основни групи:

         1.Методи за въздействие върху съзнанието, чувствата и волята на личността – разказ, обяснение, упътване, указание, убеждаване, внушаване, етикиране, пример, наблюдаване, беседа, обсъждане, диалог, дискутиране.

         2.Методи за организиране на дейността и формиране на опит за поведение – изискване, разпореждане, принуждаване, поръчение, показване, упражнение, приучване, подражаване, идентификация, игра, възпитаващи ситуации, трениране на социално желани модели на поведение.

         3.Методи за регулиране, коригиране, стимулиране на поведението и дейността – одобрение, насърчение, поощрение, похвала, съревнование, награда, подкрепа, ограничаване, забрана, заплаха, порицание, наказание.

Хуманизиране на възпитателните взаимодействия в семейството

Хуманизирането на възпитателните взаимодействия в семейството е важен път за оптимизиране на семейното възпитание. То се изразява в ново отношение към детето, в прилагане на индивидуален и личностно-хуманен подход. Като прилагат този подход, родителите и учителите се съобразяват с различията, с конкретните особености, присъщи само на отделното дете, отчитат промените във възрастовите периоди и различните ситуации.

Основно условие, за да се прилага успешно индивидуален и личностно-хуманен подход от родителите и учителите, е да се изучават и познават децата и юношите. Всяко дете може да бъде опознато и възпитано като личност само ако се вземат под внимание неговият действителен живот, неговите радости и огорчения, потребности и стремежи, способности и надежди. Изучаването на децата и юношите в семейството може да се извършва чрез наблюдения, беседи, анализ на резултатите от дейността им, анализ на детско творчество, консултации и обмяна на информация с учители, психолози, лекари, творци в различни области.

Допълнете определението!

Възпитателният потенциал на семейството е  от особености, показатели, характеристики, фактори и условия, които способстват за хармоничното израстване и развитие на детето.

Модели, технологии и интерактивни техники за ефективна комуникация с родителите

Основни направления при комуникацията, взаимодействието и партньорството „педагогически специалисти - родители”

Комуникацията, взаимодействието и партньорството „педагогически специалисти - родители” се осъществява в следните основни направления:

  • Училището и предучилищното заведение оказват конкретна педагогическа и методическа помощ на семействата при възпитанието и обучението на децата и учениците.
  • Съвместна работа на родителите и педагозите за подготовка на децата за училище, за формиране на интерес към знанията и съзнателно отношение към процеса на овладяване на знания, умения, компетенции и отношения.
  • Семейството, учебното и предучилищното заведение съвместно с извънучилищните институции работят за ранно откриване, развиване и изява на творческите заложби и способности на децата и учениците.
  • Семейството, учебното и предучилищното заведение и извънучилищните институции организират в свободното време на децата  разнообразни и полезни дейности.
  • Училището и семейството подготвят младите хора като отговорни бъдещи родители.
  • Училището и предучилищните заведения повишават педагогическата култура и компетентност на родителите.

Форми на взаимодействие и сътрудничество между учебните/предучилищните заведения и семействата

В практиката се прилагат различни форми на индивидуално и групово взаимодействие и сътрудничество между учебните/предучилищните заведения и семействата. Традиционни форми са: родителско-учителските срещи, беседи, лектории, семинари, дискусии, клубове, школи, родителски университети. Търсят се нови форми на партньорства и споделена отговорност: проекти, програми, движения, информационни технологии в контактите, открити врати, консултативни центрове.

Средства за сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището

Законът за предучилищно и училищно образование в глава десета, посветена на участието на родителите, чл.208./1/ посочва, че  сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо. Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция /ал.2/. Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите, както и електронният дневник на паралелката /ал.3/.

Права и задължения на родителите

Чл. 209 и чл. 210  на Закона за предучилищно и училищно образование регламентират правата и задълженията на родителите. Участието на родителите може да бъде осъществено в няколко различни насоки, които се преплитат и допълват:

  • Програми, занимания, игри, в които родителите участват заедно с децата си;
  • Насърчаване на родителите да се включват в подготовката на уроците и домашните занимания и проектите на децата си;
  • Участие на родителите в класната стая като помощник-учители или организатори на извънкласни дейности;
  • Консултиране с мнението на родителите, активно участие на родителите във вземането на решения, засягащи учебния процес;
  • Курсове за обучение на родители, програми за учене през целия живот, професионално ориентиране.

Въвличане на родителите в обучението

Един от ефективните начини да бъдат включени родителите в живота и обучението на децата в предучилищна възраст  е чрез програми, курсове, групи за игра. Може да се създадат групи,  специално ориентирани към бащите; групи за самотни родители; групи, ориентирани към определени етнически общности, групи за родители на деца със специални образователни потребности. Тези инициативи осигуряват полезни  контакти и възможност за родителите да развиват родителските си умения, да участват като доброволци в различни дейности и да придобиват полезни умения за работа, стимулират общуването между деца и родители.

Процесът на въвличане на родителите продължава в началния образователен етап и в следващите етапи на образованието. Поддържането на постоянен контакт със семействата чрез редовни информационни бюлетини, писма, доклади за развитието на децата, формуляри за обратна връзка, анкети и допитвания създават условия за диалог и дейности за въвличане на родителите в живота на училището, поддържат постоянно ниво на комуникация, ангажираност и партньорство между училището и семейството.

Родителите могат да се включват в извънкласни дейности, в клубове по интереси, занимални и образователни екскурзии, да участват в открити като помощник-учители в клас, за да могат повече деца да получат индивидуално внимание, да споделят интересни преживявания, професионален опит и умения и така значително да обогатяват заниманията в класната стая.

Особено полезни са проектите, в които учителите, родителите и децата заедно работят за облагородяване на околната среда, училищния двор, подготовката на празници, в доброволни инициативи в помощ на уязвими групи. Чрез подобни проекти се учат не само децата, а много често и родителите, особено ако самите те са имали трудности в училище и все още изпитват затруднения в писането, смятането, ползването на компютър, владеенето на чужд език. Връзките, които се изграждат между учителите и родителите, оказват силно влияние върху децата и тяхното самочувствие, самооценка и умението има за общуване с околните. Създава се чувство за принадлежност на децата и на родителите; увереност, че и учители, и родители работят заедно за развитието на децата; а наученото в училище се обсъжда и затвърждава у дома. Всичко това оказва огромен позитивен ефект върху учебния процес и върху мотивацията на децата за учене и показваните резултати. Развиват се общности със споделени ценности и цели, в които децата се чувстват по-уверени; създават се връзки и партньорства между училището и по-широката общност – квартала, бизнеса, местните власти.  

Допълнете липсващото средство за връзка между училището и родителя!

Законът за предучилищно и училищно образование в глава десета, посветена на участието на родителите, чл.208./1/ посочва, че  сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо. Средство за постоянна връзка между училището и родителя е /ал.2/. Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите, както и електронният дневник на паралелката /ал.3/.

Методи за ефективна комуникация с родителите

Наблюдение

Съществуват разнообразни форми, средства, подходи, стратегии, които отговарят на потребностите на различните семейства за размяна на информация: съобщения и бележници, табла за съобщения, бюлетини, консултации, открити занимания, ситуации, уроци.

Наблюдението е метод за пряко натрупване на информация за обстановката и атмосферата в семейството. При посещенията си по домовете, от ежедневните контакти при водене и взимане на детето от детската градина и училището,  от специално организираните срещи с родителите учителят събира впечатления и  си изяснява какво е мястото на детето в семейната обстановка, какъв е характерът на отношенията между членовете на семейството и начинът на общуване между тях; съставът на семейството, колко поколения съжителстват в него; отношение към възпитанието на детето, детската градина и училището.

         Особено достоверна информация предлага т.н. включено наблюдение, при което учителят не е страничен зрител, а активен участник в ситуациите. Полезни за осъществяването на този метод са съвместните форми на дейност – екскурзии, трудови дни, излети, спорт, в които едновременно взаимодействат деца, родители, учители. Наблюденията върху семействата и децата не изискват особени усилия или допълнително време. Необходимо е да се правят кратки записки, които ще бъдат полезни в по - нататъшната им работа.

Беседа

Беседата е метод, чрез който се осъществява диалог между учителя и родителите по определени въпроси.  Словесната  форма  на въпросите трябва да бъде кратка, ясна, точна, недвусмислена, да не изисква едносричен отговор. Мястото и времето на провеждането й  са от значение. Този метод допринася за уточняване на родителската позиция по различни въпроси, както и при анализиране на конкретни поведенчески актове.

Анкета

Анкетата е метод за получаване на бърза по време и обемна по количество информация по конкретни проблеми. Препоръчва се да се провежда анонимно с цел информацията да бъде максимално обективна и достоверна. В анкетната карта се вписва целта на проучването, кратка инструкция за попълването и въпросите. Въпросите трябва да бъдат с ясна формулировка.

Интервю

Интервюто е  метод за събиране на мнения от няколко човека/ родители, учители, деца/ по един или няколко въпроса едновременно. Използва се звукозаписна техника.

Метод на независимите характеристики

Метод на независимите характеристики се прилага от учителите, когато целят да получат пълни и подробни знания за семейството, за децата. Данните се събират от различни източници – учители, съседи, роднини, колеги. Обобщението на резултатите помага на учителите да се ориентират в конкретните обстоятелства. Прилагането му трябва да е тактично и внимателно.

Анализ на резултатите от детската продуктивна дейност

Анализ на резултатите от детската продуктивна дейност е метод, който представлява информация в материализиран вид /рисунки, конструкции, апликации, разкази и др./. Резултатите се използват от учителя за илюстрация на различни постановки и явления, за доуточняване на родителската позиция по конкретни проблеми. За получаване на обективни данни е необходимо да се обмисли техническата процедура на метода. При обработката на резултатите се отчитат изображенията, разположението, цветовете, а при разказите – интонация, паузи, темпо, ритъм.

Изпълнение на практическа задача от детето в присъствието на родителя

Чрез метода  „Изпълнение на практическа задача от детето в присъствието на родителя” се разкрива какви са отношенията между двете страни – емоционални реакции, начин на взаимодействие. Учителят наблюдава реакциите и действията на участниците. Правят се изводи за стила на общуване, за тактиката на родителите, за емоционалната опора, за уважението към детето.

Анализът на документални източници

       Анализът на документални източници позволява да се проявят онези форми на въздействие, които човек е възприел емоционално още от детството, разкриват  стила на семейните отношения и влиянието им върху личността.

     За открояване на тенденциите в развитието на децата и на отделните личностни качества може да се води дневник от родителите. На определени периоди съвместно с учителите се обсъждат резултатите и се маркират перспективите за по - нататъшна дейност. Този дневник е бъдещ документ за анализ. От своя страна учителят отразява особеностите в развитието на децата в психолого - педагогически характеристики.

     При проучването на семействата и децата е необходимо методите да се използват комплексно и подборно според целта, задачите, проблема и контингента.

Допълнете липсващия метод за комуникация с родителите

  • наблюдение;
  •  ;
  • анкета;
  • интервю;
  • метод на независимите характеристики;
  • анализ на резултатите от детската продуктивност;
  • изпълнение на практическа задача от детето в присъствието на родителя;
  • анализът на документални източници.

Класически и съвременни форми и методи за комуникация и взаимодействие между учителите и родителите

Родителско - учителска среща

Основната цел е да се осъществи непосредствен контакт с родителите, при който на базата на положителна атмосфера и нагласи и в родителите, и в учителите да се обсъдят общи и конкретни казуси, проблеми и предстоящи събития. Много важно е първоначалното изложение на учителя да е добре обмислено и да стимулира родителите към отворен и цивилизован диалог между страните – без остър тон, без нападки и предубеждения.

Целта е родителите да разберат, че са уважавани техните мнения и предложения и реално ще бъдат взети предвид от учителите. Чек-лист за родителско - учителска среща представлява система от въпроси, отговорът на които дава самият учител дали организирането и провеждането са били ефективни, какво може да се подобри при следващи срещи и т.н

Работа с родителския комитет

Родителският комитет се избира всяка година, като в него членуват авторитетни родители, които имат уменията да работят както с деца, така и с родители. Най-общо дейността на родителския комитет се изразява в: подпомагане на класа и класния ръководител, осъществяване на педагогическа помощ на семейства, имащи нужда от нея под ръководството на класния ръководител, оказване на помощ при организиране на различни училищни и извънучилищни дейности – концерти, екскурзии, празници и т.н.

Посещение на дома на ученика и неговото семейство

При осъществяването му учителят провежда  индивидуална работа както с ученика, така и с неговото семейство. Чрез разговор в неофициалната обстановка на дома учителят събира информация за всичко, свързано с  ученика – битовите условия, при които живее, отношенията с неговите братя и сестри  и с другите членове на семейството, конкретната стая, в която осъществява самостоятелните си дейности и домашни работи и т.н. От детето и неговите родители учителят получава информация и за неговото здравословно състояние, наличието на дарби и таланти, интересите му и др. Учителят трябва да сподели впечатления от ученика, участието му в училищния живот, качеството на учебната му дейност и т.н.

Кореспонденция с родителите

Този метод за комуникация също може да допринесе за подобряване на качеството на взаимодействие между учители и родители. Важно изискване при неговото осъществяване е учителят и родителят да се познават лично, преди да започнат да обменят информация по други канали. Учителят е длъжен ясно и точно да фиксира ден и час от седмицата, когато винаги може да бъде потърсен за лична среща с родителите, да има добра кореспонденция и между родителите, като един родител да е свързан поне с още двама или трима родители. Кореспонденцията с родителите е задължителна при предстоящи важни събития от училищния живот, задаването на обемни домашни работи. Като цяло кореспонденцията може да обхваща всички въпроси, касаещи ученика, като може да е както в отрицателна насока, така и в положителна. Други съвременни форми и методи за взаимодействие са: стая на семейството, делови и ролеви игри, бюро за педагогически услуги, оказване на признание (насочено към родителите).

         Кореспонденция с родители като форма на работа се налага и в случаите, когато децата се отглеждат от бабата и дядото или от други близки. В писмата се отразява обективно развитието на детето, дават се препоръки за родителите.

Индивидуални срещи и разговори

Индивидуалните срещи и разговори с родителите съдействат за установяване на полезно и конкретно сътрудничество. Особено сложни и деликатни са ситуациите, в които се налага с родителите да се споделят отрицателни констатации в поведението на детето в резултат на неподходяща семейна стратегия. Разговорът задължително трябва да започне с добрите качества, които притежава детето. Ако учителят насочи разговора към отрицателните констатации, в родителите може да се създаде неправилна представа за негативно отношение към техния син /дъщеря/. По този начин се създава напрежение, недоверие към детската градина и учителите. За да се избегне такава ситуация от педагога се изисква да има търпение, такт, добронамереност и винаги да изхожда от позицията и интересите на детето. Този подход гарантира адекватна реакция у родителите и запазва добрия тон на взаимоотношенията.

Необходимост от специфични педагогически подходи

Специфични педагогически подходи на комуникация и взаимодействие с родителите следва да се прилагат при  обучението в условията на мултикултурна среда.   Интерактивни форми и съответстващи образователни технологии за работа с родители с различен етнически статус са разработени в българската литература от Е .Герганов, И. Колева, С.Чавдарова-Костова и други.Те са свързани с промяна на нагласата на родителите към интеграцията на децата и възрастните с различен етнически произход, с промяна на отношението към образованието като ценност и мотивацията за учене, с индивидуализацията в образователно-възпитателния процес. 

Комуникацията и взаимодействието с родители на деца със специални образователни потребности има своя специфика.

Допълнете липсващата форма за комуникация между учители и родители!

  • родителско - учителска среща;
  • ;
  • посещение на дома на ученика и неговото семейство;
  • кореспонденция с родителите;
  • индивидуални срещи и разговори;
  • други.

Повишаване на родителския капацитет, култура и компетентност

Педагогическа култура

     Педагогическата култура е съвкупност от специфични механизми и средства, овладяването на които прави семейството способно да организира възпитателния процес. Тя е част от общата култура на човека. От нея зависи планирането и организацията на съвместната работа между училището, детската градина и семейството, която включва: целенасочено запознаване на родителите с проблемите на обучението и възпитанието на децата; разширяване познанията за специфичните особености на децата, за своеобразието на дейностите и общуването в тази възраст; изграждане на практически умения за възпитателно взаимодействие с децата; активизиране обмяната на опит между учители и родители и между самите родители.

Съдържанието на педагогическата култура включва: знания за целите, задачите, принципите, методите и формите на семейно възпитание; умения и компетентности за ефективно възпитателно взаимодействие; чувства на обич, взискателност и отговорност към отглеждането и възпитанието на децата; нравствен облик; култура на труда, на бита, на отношенията, на отдиха.

       Чрез консултациите се осъществяват диференциран и индивидуален подход към семейството. Те се провеждат по инициатива и на двете страни – учители и родители. Консултациите по педагогическите проблеми се осъществяват главно от учителите по различни въпроси – за пропуски и грешки във възпитанието,  при забелязани специални наклонности на детето и др. Консултанти могат да бъдат и родителите. Целесъобразно е да има определено време за индивидуални консултации. Периодично могат да се канят и други специалисти – психолози, педиатри, логопеди, стоматолози и др.

       Индивидуалните поръчения са форма, която силно приобщава семейството към проблемите на децата. Педагогът трябва да знае професионалната компетентност и любимите занимания на членовете на семейството, за да им даде съответните задачи. Родителите могат да съдействат при организирането на различни посещения на културни институти.   Груповите форми се отличават по броя на участниците и целите, които си поставят. Специфичният характер на проблема и равнището на педагогическата култура на родителите определят вида на груповата форма – консултация, дискусия, практикум, семинар, изложба.

Форми за педагогическо образование на родителите

За педагогическото образование на родителите традиционни и най-често практикувани форми са: родителско-учителски срещи и събрания, педагогически семинари, дискусии, тренинги, клубове, лектории, школи, научно-практически конференции, училища за родители, родителски университети, педагогически практикуми. Като индивидуални форми се използват консултации, беседи, посещения по домовете, тематични проверки, кореспонденция, дневник на личните срещи. Нови форми на комуникация, партньорства и споделена отговорност са: проекти, програми, движения, електронни връзки, открити врати, консултативни центрове.

Като нетрадиционни форми за сътрудничество, които се реализират в зависимост от възможностите на образователно-възпитателната институция и особеностите на семействата,  Р. Пенев посочва:

  • Споразумение между семейството и педагогическия екип - рамкиране на позициите на възпитателните субекти като взаимни очаквания, права и задължения.
  • Стая на семейството – битова и възпитателна среда за общуване между педагози, родители и деца, даваща възможност за реално присъствие на семейството в образователното пространство и взаимодействието с детската градина и училището.
  • Делови и ролеви игри – състезание  между отбора на децата и отбора на родителите; конструиране на ситуации, базирани на принципите на игровата психотерапия, оптимизиращи процеса на общуване и възпитание.
  • Бюро за педагогически услуги – индивидуални и групови консултации със специалисти от различни области на познанието.
  • Пряк телефон – форма на вербална, писмена или електронна кореспонденция.
  • Кръгла маса – дискусия относно определена тема или проблем.
  • Педагогически параван – конкретни практически съвети по интересуващи родителите въпроси при гарантирана дискретност на връзката “педагог-родител”.
  • Проекти, програми, комитети и фондации – разширяване на родителската ангажираност чрез реално участие на семейството в сътрудничество на международно, национално и регионално равнище.
  • Телевизионни програми на “живо”- подпомагане на родителите във възпитанието на децата.
  • Участие в проучване на възпитателния потенциал на семейството: изследванията могат да имат както диагностични, така и формиращи проекции, напр. родителите се самооценяват в различни области на семейното възпитание под формата на тест, получавайки допълнителна информация – “Компас за родители”.
  • “Оказване на признание” – насърчаване на активността и оценка на педагогическите способности на родителя чрез изказване на благодарност в устна и писмена форма / Пенев, Р., 2006, с.218-219/.

Класическа форма за участие на родителите в управлението на образованието са училищните настоятелства, които по статут са сдружения на граждани за подпомагане на училището. Според Закона за предучилищно и училищно образование, чл. 265, към всяка детска градина и училище се създава Обществен съвет, в който влизат и родители,  като организация за подпомагане развитието и за граждански контрол в управлението им.

     Беседи, семинари, лекции, тренинги, училища за родители

     Чрез тези форми за контакт с родителите се цели повишаване на тяхната педагогическа култура и родителска компетентност. Информацията, което трябва да бъде предоставена на родителите, е свързана най-вече с възрастовите особености на учениците, закономерностите на психическото, моралното, интелектуалното, сексуалното и други аспекти на тяхното развитие; развиване, усъвършенстване и поощряване на комуникацията както вътре в самите семейства, така и на семействата с училището и органите на управлението му, различните институции и др.

Друга съвременна практика са училищата за родители, за която Гр. Стоянова  отбелязва: “изрично трябва да се подчертае, че целта не се свежда до самоцелното консултиране и обучение на родителите, а става дума за: зараждане и постоянен диалог между най – близките възрастни на детето вкъщи и в училище; адекватно на развитието на детската природа поведение от страна и на двете страни; установяване на подкрепа, откритост и свободно протичане на информацията между страните. Обучението на родителите в училищата за родители се извършва по предварително обмислен и установен тематичен план / Стоянова, Гр.,  2005/.

Целите, същността, характеристиките и акцентите в педагогическото образование на родителите  разработва Р. Пенев. Авторът свързва целите с подпомагане процесса на семейно възпитание чрез овладяване на педагогически компетенции от родителите, усвояване на повече подходящи типове взаимодействия и конкретни възпитателни умения. Като неефективни възпитателни методи Р. Пенев посочва: заплахите, подкупите, обещанията, сарказма, критиките, грубостта, а като ефективни възпитателни средства- всекидневното общуване, семейните съвещания, преодоляване на непослушанието чрез молба, пряко наставление, предизвикателство, уместно наказание, позитивно влияние за възпитаване на добро поведение чрез оценка, подкрепа, Аз-съобщение.

Интерактивна технология на социално-педагогически  тренинг за взаимодействие с родители  на деца в предучилищна възраст предлага И. Колева / Колева, И., 2008 г./

Други форми на родителска ангажираност и подкрепа са: родителско-учителска асоциация; асоциация за обслужване на семейството; отворено училище; ден на открити врати.

Примерна програма за повишаване на родителския капацитет може да включва лекции, тренинги, практикуми, свързани със стилове на общуване, с формирането на ценности, с приоритетите на съвременното образование, с психолого-педагогически особености на децата в различните възрастови групи и образователни етапи, с превенция на агресията, с родителски стратегии и тактики.

Допълнете липсващата нетрадиционна форма за сътрудничество "Учители-родители"!

  • споразумение между семейството и педагогическия екип;
  • стая на семейството;
  • делови и ролеви игри;
  • бюро за педагогически услуги;
  • ;
  • кръгла маса - дискусия;
  • педагогически параван;
  • проекти, програми, комитети и фондации;
  • телевизионни програми на “живо;
  • “Компас за родители”.

Успешна работа в екип и подобряване връзката и въздействието - Директор-учител.

Комуникацията като умение

 „Комуникацията е умение, което се научава. То е като карането на колело и писането на компютър. Ако имаш желание да работиш над нея, можеш бързо да подобриш качеството на всяка една част от живота си”. Думите на световноизвестния канадски автор и мотивационен експерт Брайън Трейси звучат по-актуално от всякога, защото във времена, в които хората са по-свързани социално отвсякога помежду си и имат свободен достъп до различна информация и ресурси, комуникацията се превръща в задължително изискване за всички сфери на дейност. За всяка една от тях обаче е необходимо разработване на конкретни насоки и разписания, обвързани с нейната специфика.

Управлението на комуникацията с  колектива е от изключително голямо значение, защото тя може да бъде от полза в различни етапи от установяването на взаимоотношенията между директора и педагогическия персонал.

Условия на взаимно разбиране

Полагането на устойчиви и здрави връзки още в началните периоди на опознаване създават добра основа за бъдещо взаимно разбиране и емпатия. Добър пример в тази насока е изграждането на обща група в социалната мрежа, която да има ясно определена цел, а именно да информира своевременно за ситуации, които могат да прераснат в проблемни. В допълнение, този тип общуване помага за „стопяване” на бариерите и възприемане на преподавателите като доверени лица, които имат преди всичко човешки, а не само служебни отношения. По този начин педагозите и директора не заемат отбранителна или нападателна позиция при възникване на спорен казус, а се търси градивен диалог с цел взаимно разбирателство.  

Предотвратяване на конфликти

Ефективната комуникация, както в реалното общуване, така и онлайн, предотвратява възникването на евентуални ситуации на неразбирателство и конфликти. Този тип превантивно общуване се явява като буфер при наличие на конкретен проблем. Не се позволява натрупване на напрежение, което да ескалира и да не може да бъде овладяно. Търси се решение още в началните етапи на възникване на спорна ситуация или недоволство. Благодарение на припокриването на личния контакт и използването на социалните мрежи като нов вид канал и връзка между директора и преподавателите се постига комуникация, която в действителност може да се определи като ефективна.