Кондиционна подготовка с лекоатлетически средства за обучение на ученици от спортните училища и ученици от гимназиален и прогимназиален етап по учебния час за спортни дейности

Въведение

Кондиция

„Кондицията по дефиниция е физическо състояние, степен на физическа подготовка и издръжливост”. 

Понятието „кондиция” се свързва със здравето и работоспособността на човека. Здравето е задължително условие за всяка дейност, включително и за спорта. Работоспособността има пряко отношение към способността на хората да бъдат по-добри или по-слаби професионалисти в известна степен. Задължително условие за високоефективната и здравословната спортно-състезателна дейност се явява добрата кондиционна подготовка на спортистите. 

В съвременния спорт кондиционната подготовка заема все по-значимо място в цялостната подготовка на спортиста. Провеждането й от добре подготвени кондиционни треньори както в общ, така и в специализиран вид съобразно различните видове спорт е гаранция за добри спортни резултати. 

Традиции в българския спорт

Българският спорт има традиции в кондиционната подготовка, които в съвремието ни се оформят като отделно направление в спортната наука. 

В Национална спортна академия „Васил Левски” се подготвят специалисти, които работят успешно в това направление както в България, така и в чужбина. Знанията им за кондиционната подготовка се базират на задълбочените им познания върху цялостното двигателно и функционално развитие на спортиста. 

Кондиционната подготовка на конкретен, специализиран вид спорт е необходимо да се развива на основата на опознаване в дълбочина на морфо-функционалното и двигателното развитие на организма, на неговите органи и системи и на развитието на основните физически качества по време на спортни занимания. Още повече необходими са и познания върху характеристиките на приложението на спорта в детско-юношеска възраст, състоянието на женския организъм по време на менструален цикъл и т.н. 

Леката атлетика при кондиционната подготовка

Леката атлетика е естествено приложим спорт, който е доказал водещата си роля като критерий за физическо развитие и оценка още от най-ранна детска възраст. Голяма част от достиженията на леката атлетика се ползват за подобряване на физическата дееспособност на редица други спортове. Голям брой спортове използват лекоатлетическите средства за физическото развитие на спортистите. Лекоатлетическите средства са базисни за подобряване на физическата кондиция на спортистите, а специализираните лекоатлетически тестове са показатели за физическата им дееспособност. 

Важен подход за обезпечаване на голям ръст на спортните постижения е не само откриването на спортните таланти, но и по-нататъшното им правилно развитие и усъвършенстване чрез добре подбрана методика на тренировка от общ и специфичен характер. Друг важен фактор за спортната реализация е своевременният контрол и управление на тренировъчния процес. 

Медикаменти vs Методика

Въвеждането и използването на медикаменти постепенно измести методиката на подготовка от полагащата й се водеща роля в учебно-тренировъчния процес. Безспорно напредването на съвременната медицина, най-вече в усъвършенстването на медикаментозното възстановяване на спортистите, е положително явление. 

Погрешна стратегия е да се разчита основно на медикаментозното стимулиране, като се пренебрегват основните принципи на спортната подготовка. Омаловажаването на старите източници за методически указания за учебно-тренировъчния процес е отрицателна тенденция в съвременния спорт. 

Смятаме за полезно да се преосмислят и да се адаптират към съвременните условия старите постановки за методика на подготовка, представени ни от превърналите се в класически за спорта автори.

Цялостна концепция за целогодишна тренировка

От съществено значение, когато се работи за кондиция е да има предварително изградена цялостна концепция за целогодишна тренировка.

Съдържанието на тренировъчния план

Схема на съдържанието на тренировъчния план

Планирането, периодизацията и управлението на тренировъчния процес

Планирането, периодизацията и управлението на тренировъчния процес в спорта са задължително условие за постигане на високи спортни резултати. 

За успешни резултати в спорта съществена роля има умелото съчетание на общофизическата, специално-физическата, технико-тактическата и психологическата подготовка на състезателите. 

Физическата подготовка е една от най-важните страни на спортната тренировка на спортиста и се провежда в единство с всички останали подготовки. 

 

Форми на планиране на тренировъчния процес - перспективно планиране

В теорията и практиката на спортната тренировка са се утвърдили три основни форми на планиране – перспективно, текущо и оперативно. 

Перспективното планиране се разглежда в два аспекта: 

  • Многогодишно планиране на процеса на изграждане на спортиста от начинаещ до състезател от международна класа.
  • Планиране на учебно-тренировъчния процес при висококваквалифицирани състезатели от четири до шест години, обикновено за четиригодишен олимпийски цикъл. 

Многогодишният процес на изграждане на спортиста от начинаещ до състезател от международна класа според В. П. Филин, цитиран от Кр. Рачев (1976), преминава условно през следните етапи: 

• Предварителна спортна подготовка за осъществяване на всестранно физическо развитие.

• Начална (основна спортна) подготовка по група спортни дисциплини. 

• Целенасочена спортна подготовка по отделни спортни дисциплини. 

• Спортно усъвършенстване и постигане на високи спортни резултати по избраната дисциплина. 

Многогодишната подготовка – от етапа на предварителната учебно-тренировъчна работа до изявата на високи спортни резултати, представлява единен процес, подчинен на общи закономерности. Ефективността от този процес до голяма степен зависи от неговото правилно планиране и отчитане (Кр. Рачев, 1976). Планирането е свързано с използването на обективни, научнообосновани критерии, върху които се изграждат многогодишните перспективни планове, насочени към изява на международни състезания – балкански, европейски, световни първенства и олимпийски игри. Тези критерии са свързани с:

 – определяне на най-благоприятната оптимална възраст за постигане на максимални спортни резултати; 

– най-благоприятната възраст за специализирана тренировъчна работа в определен вид спорт и дисциплина; 

– определяне на продължителността на спортния стаж, който е необходим за реализиране на начални високи спортни резултати. 

Форми на планиране на тренировъчния процес - текущо и оперативно планиране

Вторият вид планиране е текущото планиране. 

Текущото планиране намира конкретен израз в годишния учебно-тренировъчен план. Към текущото планиране спада и така нареченото оперативно планиране. То се изразява в изготвяне на работни тренировъчни планове – седмични и месечни, и т.нар. микро- и мезоцикли на учебно-тренировъчния процес. 

Съдържание на годишния тренировъчен план

 В годишния учебно-тренировъчен план се разработва цялостна концепция за подготовката, насоките, съдържанието и структурата на тренировъчната програма. Той има две части: – 

  • Постановъчна (словесна) – описание на цялостното планиране на годишния тренировъчен процес като организация, цел, задачи, методите, средства, възстановителни процедури и др. по микро-, мезо- и макроцикли. 
  • Съдържателна (количествена) – подробно съдържание и дозировка на тренировъчното натоварване по микро-, мезои макроцикли. Контрол и управление на тренировъчния  процес – контролни педагогически тестове, функционални изследвания и др. 

В словесната част на годишния тренировъчен план намират отражение следните основни раздели: 

  • Анализ на практикувания спорт – тенденция в света и у нас върху основата на количествения анализ, темпа и развитието у нас и в чужбина;
  •  Цел и задачи на подготовката. В този раздел се посочват планирането на участие и класиране на най-отговорните състезания за годината, което се явява главна цел в тренировъчната програма. Разработват се и основните задачи на тренировъчния процес, които представляват обобщени стратегически изисквания към съдържанието на тренировъчната програма, за да се изведе тренираността на състезателя на качествено равнище. Те се отнасят главно до интензификацията на тренировъчната програма – общия обем на тренировъчните натоварвания за общофизическата подготовка, обем на специалната работа за конкретния спорт и дисциплина, количествените взаимоотношения между отделния вид тренировъчна работа. Необходимо е да се съчетаят тренировъчните натоварвания за ОФП (обща физическа подготовка), СФП (специална физическа подготовка), техника, технико-тактическа, технико-практическа. 

В съдържателната част се описват подробно съдържанието и дозировката на тренировъчното натоварване, средствата за физикално и медикаментозно възстановяване, материално-техническото и финансовото осигуряване, контролът и управлението на тренировъчния процес и др. Съдържание на тренировъчния план – методи, средства, тренировъчни натоварвания. Тази част на плана се явява основна. На първо място се описва структурата на едногодишната подготовка, описва се накратко макроструктурата с нейните цикли (есенно-зимен и пролетно-летен период).

Многогодишно планиране спада към

  • перспективно планиране
  • оперативното планиране.

Методи, средства, тренировачни натоварвания – основна част от плана

Структурата на едногодишната подготовка

Съдържание на тренировъчния план – методи, средства, тренировъчни натоварвания. Тази част на плана се явява основна. На първо място се описва структурата на едногодишната подготовка, описва се накратко макроструктурата с нейните цикли (есенно-зимен и пролетно-летен период). 

Всеки от посочените макроцикли съдържа преходен, подготвителен и състезателен период. Подготвителният период съдържа общоподготвителен и специалноподготвителен етап. 

След това се описва разпределението на мезоциклите в макроциклите, тяхната продължителност, обвързана най-тясно със спортния календар за годината – естествено съобразени с основните, второстепенните и подходящите състезания. 

В този раздел се посочва общото тренировъчно натоварване в тренировъчни часове. Посочват се методите и средствата, с които се решават основните задачи на тренировъчния процес. 

Изброяват се специфичните и неспецифичните тренировъчни средства и основните методи за развитие и възпитание на техническите, физическите, тактическите и психическите способности. Включва се и раздел, който посочва научното осигуряване (обезпечаване) на тренировъчния процес. 

Спортнопедагогически и медико-биологичен контрол

Необходимо е да се структурират и обосноват спортно-педагогическият и медико-биологичният контрол върху подготовката. 

Методите за контрола се класифицират в категории – оперативен, текущ и етапен контрол. 

В съответствие с планирания темп за развитие на спортния резултат през годината се изграждат нормативи по спортнопедагогически тестове. 

За проследяване на функционалното състояние на спортиста се планират функционални изследвания. Те служат, от една страна, като основа за реализация на учебно-тренировъчната работа, а от друга, като средство за контрол и управление. 

Средства за физикално и медикаментозно възстановяване

В съдържателната част се разработват и структурират също и средства за физикално и медикаментозно възстановяване. 

Подробно се планират физикалните възстановителни процедури в отделните микро- и мезоцикли на подготовката:

  • сауна;
  • масаж;
  • електростимулация и др. 

Изготвя се график за медикаментозното възстановяване. 


Научно-теоретико-практично обезпачетаване

Планира се и раздел, свързан с възпитателната работа – експертни съвети, лекции, беседи, практически занятия с водещи елитни специалист и др. 

Материално-техническо и финансово осигуряване

В раздел материално-техническо и финансово осигуряване се разработват мероприятия, свързани с материалното обезпечаване на тренировъчния процес – лагер-сборове, екипировки, тренировъчна материална база, средства за физикално и медикаментозно възстановяване, апаратура за научно обезпечаване и т.н. 

Периодизация и управление на учебно-тренировъчния процес

Периодизацията на едногодишната тренировка преди всичко е свързана с фазите на спортната форма: 

  • Фаза на придобиване на спортна форма;
  • Фаза на запазване на спортна форма;
  • Фаза на временно загубване на спортна форма. 

Тъй като спортното усъвършенстване не може да протича извън тези фази и тренировъчният процес трябва да се построи така, че да осигури оптималното управление на състоянието и развитието на спортиста в дадените фази, в големите тренировъчни цикли – годишни и полугодишни, има три периода – подготвителен, състезателен и преходен. 

И първият и вторият макроцикли съдържат преходен, подготвителен и състезателен период

  • Вярно;
  • Невярно.

Структура на едногодишната подготовка - първи макроцикъл

Съдържание на първия макроцикъл (Есенно-зимен макроцикъл)

Основната работа за общофизическа подготовка се извършва през първия (есенно-зимен) макроцикъл. 

Есенно-зимният макроцикъл се състои от преходен, подготвителен и състезателен период. 

Преходният (вработващ) период на есенно-зимния макроцикъл, който започва непосредствено след летния състезателен период, е с продължителност 3-5 седмици. 

Подготвителният период се състои от общо-подготвителен и специално-подготвителен етап. Есенно-зимният подготвителен период за спорта по принцип има продължителност обикновено 13-14 седмици. 

  • Първият общо-подготвителен етап продължава 6-8 седмици. 
  • Специално-подготвителният етап е с продължителност 6-7 седмици. 

Зимният състезателен период е с приблизителна продължителност 8-10 седмици.

Примерна седмична тренировка - преходен период

Примерна седмична тренировка - общоподготвителен период (понеделник - сряда)

Примерна седмична тренировка - общоподготвителен период (четвъртък - неделя)

Кондиционна подготовка през общоподготвителен период - задачи

Кондиционната подготовка в подготвителния период на първия макроцикъл, особено в общоподготвителния, заема съществено място в общото тренировъчно натоварване. 

Съотношението между кондиционната и специализираната работа в този период от подготовката е с превес на кондиционната. Приблизително съотношение 70% към 30%. 

Известно е, че степента на физическата подготовка е важен фактор за постигане на добри спортни резултати в отделните видове спорт и в частност в спорта по принцип. 

Задачите на общофизическата подготовка са: 

1. Да се подобри общата издръжливост. 

2. Да се увеличи общата сила. 

3. Да се подобри общата силова издръжливост. 

4. Да се подобри еластичността на мускулите и подвижността на ставите. 

5. Да се тренира поддържането на правилна стойка на тялото. 

6. Да се възпитава волята за проява на максимални усилия. 

7. Да се повиши (устойчивостта?) на вниманието и усилието. 

8. Да се подобрят бързината и координацията на движенията. 

9. Да се овладее умението за свобода на изпълнение на движенията. 

Основна задача на общоподготвителния период е подобряване на общата физическа подготовка на спортиста основно чрез подобряване на общата издръжливост и поставяне на основите на общата сила. Основни средства за подобряване на издръжливостта на състезателите подходящи за всички видове спорт са беговите упражнения с ниско и средна интензивност (обща и темпова издръжливост). През общоподготвителния период са подходящи следните тренировъчни средства: 

  • Кросово бягане;
  • Фартлек; 
  • Променливо бягане;
  • Интервално бягане.  

Кондиционна подготовка през общоподготвителен период - методи, средства, методически указания

Най-подходящи методи за подобряване на издръжливостта са:

  • равномерният;
  • променливият;
  • интервалният. 

Интензивността на изпълнение на тренировъчните упражнения е приблизително 75 %. Желателно е тренировките да се извършват на открито в пресечена местност, теренът да е променлив (нагоре, надолу, по равно). Това дава възможност и за подобряване на силата и гъвкавостта в глезените стави, което е особено важен фактор за добра реализация на спортист по принцип. Тези упражнения са и профилактика на микро- и макротравматизма на глезенна става, който е характерен за този спорт. 

За поставяне на основите на общата сила на състезателите предлагаме следните тренировъчни средства:

  • Упражнения с медицинска топка;
  • Упражнения с ластик;
  • Упражнения с гири;
  • Упражнения с щанга (не повече от 30 % от максималната сила);
  • Упражнения с гюле (хвърляне напред и назад);
  • Тласкане на гюле с въртеливо движение;
  • Скачане на батут;
  • Странични подскоци;
  • Хоризонтални подскоци;
  • Вертикални подскоци и т.н. 

Подходящи методи за подобряване на общата сила са повторният, кръговият и др. 

Комбинирането на отделните средства и тяхната дозировка изискват познания и практически опит, съобразяване с индивидуалните възможности на спортиста, с неговата теглова категория и квалификация. Добре е да се използва кръговата тренировка. Упражненията да се редуват за различните групи мускули, с което се постига т.нар. активна почивка, а също и разсейване на натоварването. 

Почивката между отделните упражнения в серията да е максимално кратка (т.е. упражненията в една серия се изпълняват едно след друго). Почивката между сериите да не е повече от 3-4 min. По този начин се работи и за силовата издръжливост, и за подобряването на функционалните възможности на организма. 

По време на тренировката да се проследява пулсовата честота и изпълнението на всяка следваща серия да не започва при сърдечна честота над 120 уд./мин. 

Използваните средства трябва да са естествено-приложни. Смятаме такъв подход за разумен съобразно спецификата на този спорт. Стандартният режим на специализираните тренировки на състезателите е свързан с активна дейност на цялото тяло. Мускулатурата на спортистите трябва да е еластична, бързоподвижна и взривна. Прекалената мускулна маса, постигната с несъобразени допълнителни тежести, намалява честотата на движенията, еластичността на мускулатурата, координацията на движенията. Спортистите стават тромави, бавноподвижни, което пречи на изпълнение на основните състезателни движения. Вдигането на тежести е подходящо за спортове като вдигане на щанги, културизъм, при които това е естеството на състезателната им дисциплина. Основно правило е всеки спортист да се придържа към движенията на състезателната си дисциплина. При много видове спорт изпълняването на силови упражнения с използването на собственото тегло се отразява позитивно за подобряване на силовия им потенциал, без да се нарушават еластичността на мускулатурата и пластичността на нервните процеси. 

Подходящи упражнения са различни видове хоризонтални и вертикални подскоци, които се изпълняват в различна дозировка и интензивност в зависимост от различните мезо- и микроцикли на подготовката. 

При подобряването на общофизическата подготовка се подобрява и здравословното състояние на спортиста и неговата работоспособност. Доброто здраве и добрата работоспособност помагат на спортиста да се приспособи бързо към нарастващите тренировъчни натоварвания и да достигне по-високо ниво на развитие на физическите качества. 

Общофизическата подготовка има важно значение за възпитаването на морално-волевите качества, изпълнението на набор от упражнения е свързано с преодоляването на различни по род трудности, за създаване на психическа устойчивост и дълго поддържане на спортната форма (Н. Н. Явовлев, 1960; В. С. Фарфел, 1960; А. В. Коробков, 1965, и др.). 

Достигане на висока работоспособност на организма като цяло – това е главната задача на общофизическата подготовка на всеки спортист независимост от вида спорт, който упражнява. 

Други тренировъчни упражнения, които са подходящи за подобряване на общофизическата подготовка в този етап, са:

  •  лицеви опори;
  • коремни преси;
  • гръбни преси; 
  • преси за страничната мускулатура на торса;
  • СБУ (ситно бягане, бягане с високо повдигнати колене, тритактово бягане, предно колело, малък подскок, голям подскок, бягане с изнасяне на подбедрицата напред, бягане с изнасяне на подбедрицата назад, странично бягане и др.);
  • упражнения на шведската стена;
  • упражнения над препятствия;
  • подскоци с въже;
  • каране на ски;
  • каране на кънки;
  • игри (баскетбол, волейбол, хандбал, футбол, тенис на маса);
  • стречинг упражнения;
  • щафетни бягания;
  • спортно ходене;
  • плуване;
  • акробатични упражнения и т.н. 

Важно условие при работата за общофизическа подготовка е да се изисква плътност при провеждане на тренировъчното занятие. Упражненията да се комплектуват до достигане на оптимално натоварване, като се спазва принципът на разсейване на натоварването. При подготовка на млади спортисти, независимо от вида спорт, при общофизическата подготовка трябва да се спазва принципът на всестранност. 

За подготовката на изградени спортисти общофизическата подготовка е специфична, като е съобразена не толкова с индивидуалните особености на занимаващите се, колкото с особеностите на вида спорт, който практикуват. В частност, при изградени състезатели за развитието на издръжливостта трябва да се подхожда като при състезателите на 400 и 800м.

Примерна седмична тренировка - специалноподготвителен период

Кондиционна подготовка през специалноподготвителен период - задачи

 Специалноподготвителният период на първия макроцикъл е с продължителност 6-7 седмици. Този период се характеризира с извършването на основната специална физическа подготовка, усъвършенстване на двигателните качества и функционалните възможности на организма, съобразени с изискванията на конкретния вид спорт. 

Конкретните задачи са:

  • Подобряване на подвижността на движение в големите стави;
  • Подобряване на мускулната сила на мускулите на долните крайници и торса и поддържане силата на горните крайници;
  • Поддържане на бързината и честотата на движенията;
  • Подобряване на координацията на движенията;
  • Подобрява се специалната издръжливост, която е присъща за практикувания спорт;
  • Усъвършенстване на техниката;
  • Психо-емоционално повлияване;
  • Затвърждава се устойчивостта на волевите качества. 

Кондиционна подготовка през специалноподготвителен период - методически указания

Процентното съотношение между кондиционната и специализираната работа е с превес на втората. 

Характерно за периода е, че водещата роля на кондиционната подготовка в общоподготвителния период постепенно отстъпва място на специализираната тренировъчна работа, за да се стигне до състезателния период, където задачите на кондиционната тренировка са да поддържат физическото състояние, да профилактират микро- и макротравматизма и да поддържа емоционалното равновесие на състезателите. 

Ролята на кондиционната подготовка в този период от целогодишната подготовка на състезателите е поддържане на нивото на общоподготвителната подготовка. 

Натоварването през този период трябва да бъде такова, че спортистът да е отпочинал и да се е възстановил за последващата му специализирана тренировка по вид спорт. Известно е, че при спортове, които изискват голяма концентрация на вниманието и добра пластичност на нервите процеси, необходими за вземане на мигновени решения. Това може да се постигне, когато състезателят не е преуморен. 

Кондиционната тренировка трябва да бъде съобразена индивидуално със спортиста и най-вече с възможностите му за възстановяване. За да бъде адекватно тренировъчното натоварване, се препоръчва в първите две-три седмици на този етап на подготовка известно понижаване на обема с леко покачване на интензивността на изпълнение. През останалите седмици натоварването постепенно се увеличава, като стойностите на обема трябва да достигнат до постигнатите в общоподготвителния период, но интензивността да продължи да нараства. 

Друга основна задача на кондиционната подготовка е положително психо-емоционално повлияване чрез разнообразяване на учебно-тренировъчния процес с неспецифични за спорта тренировъчни натоварвани в нестандартни условия. 

В специалноподготвителния период е подходящо да се работи както за силните, така и за слабите страни в психо-физическото състояние на отделния състезател. Периодът е подходящ за всестранно усъвършенстване на спортистите. Кондиционната подготовка се провежда 3–5 пъти в седмичната тренировъчна програма.

Примерна седмична тренировка - състезателния период

Кондиционна подготовка през състезателния период - задачи

След специалноподготвителния период се преминава към тренировъчна работа основно в избрания вид спорт. 

При по-младите състезатели може да се продължи развитието на физически качества и през състезателния период, докато при изградените състезатели в продължение на целия състезателен период целта е да се поддържа достигнатото равнище. 

За достигането, поддържането и развитието на спортната форма е необходимо рафиниране на тренировъчните средства така, че излишните да бъдат сведени до минимум. 

Към неподходящите средства и натоварвания са и основните средства на кондиционната подготовка. 

Кондиционната подготовка в състезателния период се изразява в следните направления:

1. Поддържане на достигнатото ниво на физическите качества;

2. Профилактиране на спортния травматизъм;

3. Психо-емоционално повлияване. 

Кондиционна подготовка през състезателния период - методи и методически указания

Методите, които се използват са:

  • контролен;
  • динамичен;
  • състезателен. 

През състезателния период е необходимо натоварването и обемът да намалеят за сметка на специфични контролни тренировки и състезания. За периода в най-голяма степен важи правилото, че и най-добрата тренировка не може да замени най-слабото състезание. 

При планиране на развитието на спортната форма е необходимо да се определи най-отговорното състезание за сезона и съответно спортната форма да е най-добра именно на това състезание. За целта второстепенните състезания трябва да се използват като подвеждащи към върховата спортна форма. 

Планирането на спортната форма трябва да бъде обсъждано и разяснено на всеки отделен състезател така, че той да е психически мотивиран да понася при необходимост дори загуби на подвеждащите състезания, използвайки ги като средства за достигане на крайната цел. Това е важно за възпитаването на волевите качества на спортиста и максималната му реализация. 

Подвеждащите състезания трябва да се явяват като проверка на възможностите на спортистите, но състезателят не трябва да се подготвя специално за тях. Участието е в хода на подготовката. Специалната нагласа за всяко едно състезание би нарушило основния принцип на подготовката. Става въпрос за трите степени на подготовка на учебнотренировъчния процес, които са взаимно свързани и пропускането на една от тях води до нарушение в цялостния тренировъчен процес. Това се отнася както за целогодишната, така и за многогодишната подготовка за израстването на спортиста. 

Същността на трите степени на подготовка е тя да премине отначало с общофизическата подготовка, след което се изгражда специализираният фундамент, на базата на който се създава високо ниво в развитие на двигателните качества. Всичко това повишава степента на физическа подготвеност на спортиста. Колкото е по-дълга първата степен (ОФП с превес на кондиционната тренировка), толкова по-стабилна ще бъде втората (СФП с превес на специалната тренировка) и ще допринесе за развитие и усъвършенстване на специализираните физически качества. Важно е да се знае, че нивото на първите две степени трябва постоянно да се поддържа. 

При спортовете с цикличен характер, където е необходима издръжливост към продължителна работа, процесът на тристепенния принцип на тренировка е задължителен. За съжаление в други видове, в някои случаи малко или почти не се използва този път на развитие, който касае основно достигане на високо ниво на необходимите двигателни качества без базата на мощен фундамент. Ако ОФП се използва недостатъчно, то построяването на специалния фундамент много често не се осъществява. 

Първата степен се характеризира с най-голям обем на тренировка с умерена интензивност. При всяка следваща степен обемът постепенно се намалява за сметка на интензивността, която се увеличава. 

В предсъстезателния и състезателния период се подбира комплекс от упражнения, които са най-близко свързани със състезателната дисциплина. Важно е при преминаването от по-ниска към по-висока степен да се осигури приемственост.

Основни средства за подобряване на издръжливостта на състезателите подходящи за всички видове спорт през общоподготвителния перид са:

  • бегови упражнения;
  • силови упражнения.

Структура на едногодишната подготовка - втори макроцикъл

Втори макроцикъл (пролетно-летен)

Втори макроцикъл (пролетно-летен) - структура

 Пролетно-летният макроцикъл е структуриран подобно на есеннозимния макроцикъл. 

Основните подпериоди отново са: 

  • преходен;
  • подготвителен (общоподготвителен и специалноподготвителен);
  • състезателен. 

Основното структурно различие е в състезателния период. Голямата продължителност на този период налага включването на микроподготвителни цикли между отделните състезания. Практиката е показала, че поддържането на спортна форма е сложен и труден процес. Установено е, че задържането на спортната форма не може да бъде в по-голям диапазон от 6-7 седмици. 

Именно това е причината за въвеждането на специфичните за спорта микроподготвителни цикли. Наред с различията между І и ІІ макроцикъл в структурно отношение съществуват различия и в продължителността на отделните периоди. 

Преходният и подготвителните периоди са по-краткотрайни през втория макроцикъл. Това се обуславя от много по-високото равнище на подготвеност на състезателите в началото на втория макроцикъл в сравнение с началото на първия макроцикъл. Общата продължителност на пролетно-летния макроцикъл е 29-31 седмици.

Преходният период е с продължителност 1-2 седмици. Подготвителният период е с обща продължителност 5-6 седмици, като специалноподготвителният има лек превес във времетраенето. Това е обосновано от факта, че през този подготвителен период се изпълнява по-интензивна тренировъчна работа. Основна задача на общоподготвителния период е развитието на общоподготвителната подготовка, при която тренировъчните натоварвания са с по-голям обем и с по-ниска интензивност, докато през специалноподготвителния период пропорционалността е обратна. 

Тренировъчните средства и методи за кондиционна подготовка на състезателите през втория макроцикъл, най-общо казано, са като при първия макроцикъл, но с променени обемни и интензивни стойности в различните микро- и мезоцикли на макроцикъла. Подчертаваме отново значимостта на принципа на тристепенната подготовка на учебно-тренировъчния процес, който важи в пълна сила и за втория макроцикъл. Спазването на този принцип осигурява непрекъснатост на цялостния учебно-тренировъчен процес. 

Структура на тристепенната подготовка:

  • Общофизическа подготовка;
  • Специалнофизическа подготовка;
  • Развитие на физическите качества. Развитието и усъвършенстването на физическите качества се извършва на базата на достигнатото ниво на общофизическа и специалнофизическа подготовка. 

Преходният и подготвителните периоди са по-краткотрайни през втория макроцикъл

  • Вярно;
  • Невярно.

Развитие на двигателни качества

Развитие на качеството сила

Основно физическо качество на спорта е силата. 

При развитието на качеството сила, важно методическо условие е подборът на упражненията и диапазонът на усилията да не нарушават техниката на изпълнението. Без способност за проявяване на сила няма и път към овладяване на спортната техника. 

Мускулната сила в значителна степен определя и бързината на движение и играе съществена роля в тренировъчната работа, където са необходими издръжливост и ловкост. Мускулната сила се характеризира със способността на човека да преодолява или противодейства на външно съпротивление. 

Проявлението на силата зависи от:

  • подвижността на централната нервна система;
  • напречното сечение на мускулите;
  • еластичността на мускулите;
  • биохимичните процеси, които протичат в мускулите;
  • степента на техниката и т.н. 

Силата се квалифицира като обща и специална. Тази квалификация е условна за спортове със скоростно-силов характер и изпълнението на динамични физически упражнения е за предпочитане. 

Развитие на качеството сила - средства, методи и методически указания

Подходящи средства за развитие на силата в процеса на спортната тренировка са:

  • упражнения с тежести;
  • упражнения с преодоляването на собственото тегло;
  • упражнения с партньор;
  • упражнения от избрания вид спорт с утежнения;
  • изометрични упражнения;
  • изотонични упражнения. 

Подходящи упражнения с тежести за развитие на силата на състезателите са: вдигане на щанги до 60-70 % от максималните възможности; използване на торбички с пясък за глезените; упражнения с медицинска топка; упражнения с гири; упражнения с ластици и т.н. 

Упражнения с преодоляване на собственото тегло, които се използват са: хоризонтални и вертикални подскоци; повдигане на тялото от вис; лицеви опори; коремни и гръбни преси и т.н. 

При изпълнението на упражненията с партньори може допълнително да се използват тежести (пясъчни торбички за глезените и др.). 

Изометричните упражнения се използват в ограничен обем в тренировъчния процес. Те са статични упражнения, които характеризират проявата на максималните възможности на сила и са подходящи повече за силови спортове като вдигане на тежести, културизъм и др. 

Изометричните упражнения, макар и в ограничен обем, трябва да намерят място в тренировката на състезателите, тъй като предявяват големи изисквания към централната нервна система. При изпълнението им се полагат големи усилия, които за кратко време повишават силовите възможности на спортиста. С помощта на изометричните упражнения се усъвършенства умението за концентриране на волевите усилия. Изометрични упражнения под форма на стрес-тренировки са подходящи за изградени състезатели, състезатели с богата двигателна култура. 

За развитие на максимална сила и тренировка на бързите мускулни влакна се използват изометрични контракции с продължителност 3 sec и максимален интензитет. 

За развитие на оптимална сила и тренировка на бавните мускулни влакна се използват изометрични контракции с продължителност 6 sec и умерен интензитет. 

Двата тренировъчни режима са съответно за развитие на динамична сила и силова издръжливост. И двата типа тренировки са необходими на състезателите, особено през общоподготвителния и специалноподготвителния период. Необходимо е редуване на двата режима, с което ще се подобри и пластичността на нервните процеси. 

За подобряване на мускулната сила, без да се нарушава процесът за овладяване на спортната техника, е препоръчително упражненията да се изпълняват до умора. Изометричните упражнения се използват и за изграждане на мускулен корсет и профилактика на травматизма. 

Изотоничните упражнения са най-подходящи за развитие на качеството сила при състезателите. Техният динамичен характер позволява развитието на силата да се съчетае с движенията на спортносъстезателната дисциплина. С този подход по естествен път се развива силата на основните за мускулни групи. По този начин се запазва синхронът между силата, бързината и координацията на движенията, а също така се профилактира травматизмът. 

Основна методическа грешка, вследствие на която се създават условия за спортен травматизъм, е прекомерното развитие на силата чрез вдигане на максимални тежести, особено от изходно положение стоеж. 

Методите, с които се развива мускулната сила, са:

  • повторен метод;
  • метод на максималните усилия;
  • изометричен метод;
  • изотоничния метод;
  • кръгов метод.

Развитие на качеството бързина

Понятието бързина включва: 

  • скорост на движението;
  • честота на изпълнението;
  • бързина на двигателната реакция. 

В различните видове спорт проявата на бързината има своите особености. В спорта от особено важно значение е оптималното съчетание на посочените прояви на бързината. Бързината може да бъде обща и специална. Общата бързина спомага да се изпълни всяко движение и действие, обезпечава двигателната реакция на различните дразнители с достатъчна бързина. По принцип се смята, че бързината е вродено качество и подлежи много трудно на развитие. Физическите упражнения за развитие на бързина се включват в целогодишната тренировъчна програма, но с различен акцент. Например, развитието на общата бързина е основа за развитието на специалната и затова първата намира приложение в подготвителните периоди на годишния цикъл. Погледната в многогодишен аспект, най-подходящата възраст за развитието на бързината е 10-13 години. 

Специалната бързина представлява способността за цялостно изпълнение на дадено движение (неговите елементи и части) с максимална скорост. Бързината на движение се свързва с работата на кората на главния мозък, нервните процеси, които предизвикват съкращение, напрежение и разхлабване на мускулите, които направляват координационните действия на спортиста (Н. В. Зимкин, А. В. Коробков, Б. Я. Лехтман и др., 1970) (по Озолин). Според Н. Г. Озолин (1970) увеличаването на силата позволява да се подобри честотата на движението. Този факт дава възможност на спортните специалисти да работят във времето за подобряване на бързината, независимо че тя зависи основно от генетични фактори. 

В координационно сложните спортове, е наложителен внимателен подход при работа за сила, за да не се наруши синхронът между техника, сила и бързина на изпълнение. Груба методическа грешка е прекомерното развитие на качеството сила чрез използване на вдигане на тежести, което именно ще наруши гореспоменатия синхрон. 

Развитие на качеството бързина - групи упражнения

За развитие на бързината се използват три групи упражнения:

  • общоразвиващи упражнения за бързина;
  • специалноразвиващи упражнения за бързина, свързани със специфичността на избрания вид спорт; 
  • упражнения за бързина, свързани с други спортове. 

Спортистът трябва не само да научи правилното изпълнение на тези упражнения, но е необходимо да ги превърне в двигателен навик, за да може волевите усилия да бъдат насочени не само към начина на изпълнение, а и към скоростта на изпълнение. 

Общоразвиващите упражнения за бързина са: махове, завъртвания, обръщания, стартове и т.н., изпълнението на които да бъде възможно най-бързо. Изпълнението на всяко едно трябва да бъде около 5-10 sec, като след кратка почивка се изпълняват повторно. 

Общата бързина може да бъде развиване и чрез всички видове спортни игри, проведени на по-малки от стандартните игрища. 

Общоразвиващите упражнения за бързина са подходящи за млади състезатели и за всички други в подготвителните периоди на целогодишната подготовка. 

Специалните упражнения за бързина са изпълнения на бързи движения, максимално приближаващи се към избрания вид спорт. Специалните упражнения за бързина могат да се разделят на три групи:

  • циклични упражнения, които се изпълняват повторно с възможно най-голяма честота;
  • ациклични упражнения, които се изпълняват повторно с найголяма бързина;
  • смесени упражнения (редуване на циклични и ациклични). При спорта се използва повтаряне на място с голяма честота и бързина при изпълнението на типичните удари с долен крайник. 

Специалноподготвителните периоди са подходящи за изпълнението на подобни упражнения. Изискването е да се изпълняват освен честотно и бързо с голям брой повторение през малки почивки. Това ще подпомогне развитието на специалната скоростна издръжливост на състезателите по по принцип. Подобни упражнения се включват и в състезателните периоди, но за да се избегне отрицателното влияние (умора, нарушаване на техниката на изпълнението), използването им е в по-малък обем с по-голяма интензивност и с по-големи почивки между отделните изпълнения. По този начин ще се подобрят бързината и скоростта на изпълнението. 

Развитие на качеството бързина - подвижност на нервните процеси

Упражненията за бързина повишават подвижността на нервните процеси, подобряват нервно-мускулната координация, обезпечават редуването на напрежение на мускулите и тяхното разхлабване. 

Важно методическо указание е по време на изпълнение на упражненията за бързина да се наблюдава за честотата на изпълнението. Намаляването на честотата на движение показва, че е настъпила умора. В тези случаи изпълнението на упражнението се прекратява. Определено значение за развитието на бързината имат максимално бързите изпълнени движения и действия от друг вид спорт, например в играта на баскетбол за лекоатлети, в бягането на къси разстояния за футболисти и т.н. 

Бягането на къси спринтови отсечки се използва с тази цел и от баскетболисти, борци, състезатели по таекуондо и карате и т.н. При избора на упражнения за развитие на бързина е необходимо да се установи „пренасянето” на това качество от едно движение към друго. Например вследствие на тренировките със спринтови бягания ще се подобри ли бързината на движение в глезенната става, което както се знае, е в основата на успешното изпълнение в повечето видове спорт! Положителният „пренос” на качеството бързина от едно движение на друго е най-добър при сходство в структурата на изпълнение. 

Развитието на бързината с използване на упражнения от тренировката на спринтьора помага пряко на футболистите, тенисистите, баскетболистите, защото движението на бягането при тези спортисти е един и същ двигателния навик. Спортният опит показва, че тренировките в спринта помагат да станат по-бързи движенията и при други видове спорт, които са с непълно сходство с бягането. Положителният „пренос” на беговите упражнения се обяснява със сходната им структура за решаващите движения в избрания спорт – максимално бързото разминаване на долните крайници, което се изпълнява в момента на оттласкването в спринта и играе значение и в заключителната фаза на изпълнение на отделните движения на избрания вид спорт. 


Развитие на качеството бързина -  бързината на двигателната реакция

В много видове спорт важно значение има и бързината на двигателната реакция – способността възможно бързо да се реагира от действието на звука, от движението на противника например, отговора на състезателя по таекуондо на движението на противника и т.н. Излишното напрежение е първото сериозно препятствие към пътя за повишаването на бързината. 

В процеса на обучение е много трудно да се постигне свобода при изпълнение на максимално бързи движения. Затова при създаването на двигателния навик е необходимо да се понижи интензивността на изпълнението (относително близка до пределната), при която нервно-мускулната координация не се нарушава и не изниква излишно напрежение. По-точно казано, да не се нарушава кинематичната и динамичната структура на цялостното изпълнение или на отделни части от него. 

Развитие на качеството бързина - Методите за развитие на бързина

Методите за развитие на бързина са:

  • повторен метод;
  • контролен метод;
  • състезателен метод. 

При изпълняването на скоростни упражнения от важно значение е ролята на психическото напрежение, волята и насочването на мислите на спортиста, концентрацията на вниманието и т.н. Направлението на съзнанието при овладяване на бързината може да бъде насочено към изпълнение на упражненията свободно, без излишно напрежение или да се стреми да достигне пределна или надпределна скорост. Съвършенството се постига, когато тези две направления се съчетаят. 

Не трябва да се избързва при постигането на това съвършенство в тренировъчния процес. В противен случай процесът за развитие на бързина се форсира и не се достига до желаното съвършенство. За достигане на високо спортно майсторство, в стремежа за постигане на максимална бързина, водещо е това да се постигне тогава, когато свободата на движение е автоматизирана.

С цел превишаване на максималната скорост на придвижване или честота на движение може да се използва звуков ускоряващ ритъм. На практика при определен звуков сигнал се стремим да постигнем поголяма честота на движение. Използването на различни народни танци (ръченица, народни хора, казачок, сиртаки) помага да се изпълняват движенията с бързи темпове и свободни движения. Използването на такъв подход под музикален съпровод с постепенно ускоряващ и променящ ритъм на изпълнение би имало положително въздействие за преминаване на пределната скорост и в други видове спорт. 

За възпитание на волевите качества, свързано с бързината на движение, голяма роля играят груповите изпълнения на упражненията в условие на емоционален подем. 

Примери за упражнения в условие на емоционален подем:

  • пробягване на отсечки от състезатели с различна подготвеност;
  • пробягване на отсечки, като при стартиране състезателите са разположени на разстояние 3–4 метра един зад друг (всеки в отделен коридор);
  • щафетни бягания – приемане и предаване с увеличаване на контролния белег за стартиране. 


Развитие на качеството бързина - методически указания и средства

При многократните повторения на упражнения за бързина бързо възниква умора поради концентрацията на волевите усилия и голямото напрежение на централната нервна система. 

Във връзка с това при планирането на тренировъчните натоварвания за бързина е необходимо да се спазват някои указания:

  • Продължителността на изпълняваните упражнения трябва да бъде такава, че да не се намалява пределната скорост на спортиста. Например, ако един състезател може да пробяга 60 m за около 7.0 sec (т.е. това е неговата пределна скорост) и той за- почне да пробягва отсечките приблизително над 7.3 sеc вследствие на умора, тренировката трябва да се прекрати, защото вече не се развива бързината;
  • Почивките между упражненията трябва да се определят индивидуално съобразно подготвеността на спортистите и възможностите за тяхното възстановяване. Най-подходящ метод за контрол е пулсометрията;
  • Задължително условие при работа за бързина е предхождащата много добра вработваща част (разгрявка);
  • Упражненията за бързина се извършват в началото на основната част на тренировката, докато състезателят не е уморен, и в началото на тренировъчната седмица (втори или трети ден). В първия ден от седмицата тренировъчното натоварване трябва да бъде с вработващ характер.

Известно е, че бързината е консервативно, трудно поддаващо се на развитие физическо качество. Поради тази причина работата за бързина намира място в целогодишния учебно-тренировъчен процес, но с различен акцент. 

В началото на тренировъчната година през общоподготвителния период основна задача е да се усъвършенства общата координация на движение на спортиста. Тя е основа за по-нататъшното развитие на специалната за даден вид спорт координация на движенията, което е и основна задача през специалноподготвителния период. 

Работата за бързина в подготвителния период се извършва с  упражнения с около пределна скорост с повече повторение. В седмичния цикъл е подходящо да се включат едно-две тренировъчни занимания за развитие на качеството бързина. 

Основна задача през общоподготвителния период в хода на развитието на бързината е достигане до автоматизиране на свободата на движение. Средствата, подходящи за развитие на бързината през общоподготвителния период, са: 

  • Специално-бегови упражнения – ситно бягане, бягане с високо повдигнати колена, бягане с изнасяне на подбедриците напред, бягане с изнасяне на подбедриците назад, бягане с изпълнение на предно колело и т.н.;
  • Ускорителни бягания: – напред; – дъгообразно; – S-образно;
  • Серийни бягания за координация с промяна на скоростта на изпълнение (от 6 до 10 sec);
  • Бягане на място в опора;
  • Бягане назад; 
  • Странично бягане;
  • Спортни игри; 
  • Щафетни игри;
  • Подскоци и др. 

Развитието на бързината през специалноподготвителния период трябва да е тясно обвързано с избрания вид спорт. Задачата е да се поддържа и усъвършенства достигнатото ниво на автоматизиране на свободата на движения. 

Подходящи средства за развитие на бързина през този етап за състезателите са:

  • оптимално изпълнение на място на единични упражнения, сходни с отделните елементи на спорта по принцип (6-10 sec);
  • смесени упражнения (например удари с долен крайник със завъртване);
  • игра с партньор с подчертан близък контакт. 

Най-важна задача през състезателния период е успешното навлизане в спортна форма и продължителността на нейното задържане. Основна задача при развитието на бързината в този етап е достигане на пределната скорост и използване на средства с надпределен характер

Развитие на качеството издръжливост

От физиологична гледна точка издръжливостта е способността на организма за извършване на продължителна работа. Издръжливостта като цяло осигурява повишаването на функционалните възможности на организма. 

Тя зависи от много фактори, но преди всичко от кората на главния мозък, който определя и регулира състоянието на централната нервна система и работоспособността на всички други системи и органи. 

Издръжливостта на спортиста зависи от мускулната сила, бързината на движение, подвижността на ставите, съвършенството на техниката, умението за проява на функционалните възможности по-икономично, без излишно напрежение. Издръжливостта зависи също и от волевата и психическа устойчивост на спортиста. Можем да обобщим, че физическите качества са взаимно свързани и проявата на всяко едно от тях зависи от степента на развитие на другите. Въпросът е в правилната методическа последователност в годишен и многогодишен аспект за тяхното развитие. От тази гледна точка издръжливостта се явява водещо качество в този сложен конгломерат, наречен учебно-тренировъчен процес. 

От нивото на развитие на издръжливостта в началото на спортната кариера на начинаещия спортист и реципрочно в началото на годишния учебно-тренировъчен процес на всички спортисти зависи по-нататъшната им изява в израстването им. 

Развитие на качеството издръжливост - обща и специална

Издръжливостта условно може да бъде разделена на обща и специална.Общата издръжливост дава възможност на спортиста успешно да се справи с всякаква продължителна работа със средна или умерена интензивност. Естествено е, че нивото на общата издръжливост при различните видове спорт не е еднаква. 

Общоподготвителните периоди са основни при развитието на общата издръжливост. Наличието на обща издръжливост позволява на състезателите от всички видове спорт успешно да изпълняват големия обем упражнения, да се справят с настъпването на умората от продължителните тренировки и състезания, бързо да възстановяват след продължителни тренировъчни натоварвания. Високото ниво на общата издръжливост свидетелства за добро здравословно състояние на спортиста. 

Специалната издръжливост е различна при различните видове спорт. Тя най-точно може да се квалифицира като способност да се преодолеят различните трудности (умора) в тренировката и състезанието, които са характерни за избрания вид спорт. Умората може да бъде умствена (напрежението на работата на анализаторите), емоционална (от емоционалните преживявания) и физическа (от мускулната работа). Главна задача при развитието на специалната издръжливост е най-ефективното преодоляване на умората в избрания вид спорт.  

Фактори за развитие на качеството издръжливост

Основни фактори, които определят издръжливостта и пътя на нейното усъвършенстване, са:

  • Централната нервна система – в процеса на тренировката за издръжливост се усъвършенства цялата система на нервните процеси, които са необходими за изпълнението на работа за подобряване на координацията, на функциите на органите и системите, за икономичността на тяхната дейност;
  • Волевите качества на спортиста;
  • Аеробните (кислородни) възможности на организма, които определят издръжливостта на спортиста особено при продължителна работа;
  • Анаеробните (безкислородни) възможности на организма, които обезпечават енергетичния обмен в безкислородни условия;
  • Запас от скорост – особено важен фактор за спортовете, при които се изпълняват бързи движения за кратко, но продължително време с промяна на скоростта (например спорта таекуондо). 

Развитието на издръжливостта от методична гледна точка се реализира в няколко етапа в учебно-тренировъчния процес. Във връзка с последователността на протичането на тези етапи има противоположни мнения от различните специалисти, които работят в тази сфера. 

Развитието на издръжливостта трябва да протече в многогодишен и едногодишен аспект по следния начин:

  • Развитие на общата издръжливост, която поставя основите на специалната издръжливост;
  • Развитие на специалната издръжливост, която е характерна за избрания вид спорт. 

Развитие на качеството издръжливост - методи и средства

Средства за развитие на общата издръжливост: 

  • кросови бягания;
  • фартлек;
  • променливи бягания;
  • интервални бягания. 

Най-подходящите методи за развитие са:

  •  повторен метод;
  • променлив метод;
  • интервален метод. 

Основни средства за развитието на специалната издръжливост са упражненията с подобна структура на състезателното упражнение на избрания вид спорт. Упражненията трябва да се изпълняват ежедневно през специалноподготвителния период с умерена интензивност и голяма продължителност. 

Основни методи за развитие на специалната издръжливост са:

  • Променливо-интервален метод – непрекъснато редуване на тренировъчна работа с по-висока интензивност с работа с много малка интензивност;
  • Променливо-спринтьорски метод – редуване на къси ускорения до достигане на максимална интензивност с кратки забавени ускорения;
  • Повторно-максимален метод – повторно изпълнение на тренировъчна работа с максимална интензивност със средни интервали за почивка;
  • Повторно-финиширащ метод – повторно изпълнение на краткотрайна тренировъчна работа с превключване в края със скорост до състезателната;
  • Нарастващо-намаляващ метод – повторно изпълнение на максимална тренировъчна работа с постепенно увеличение на скоростта, след което се намалява продължителността (например метражът) в едно тренировъчно занятие;
  • Нарастващ метод – повторно изпълнение на максимално тренировъчна работа с постепенно увеличаване на скоростта, след което се увеличава продължителността (метражът) в едно тренировъчно занимание;
  • Намаляващ метод – същото като горепосочения метод с постепенно намаляване на продължителността (метража) в едно тренировъчно занимание;
  • Намаляващо-интервален метод – изпълнение на тренировъчна работа със състезателна скорост, която представлява сумарно продължителността на състезателната дисциплина, като от тренировка към тренировка постепенно се намалява интервалът на почивка между изпълненията;
  • Темпови метод – повторно изпълнение на тренировъчна работа с темпо, което е по-малко от темпото в състезателната дисциплина;
  • Контролен метод – изпълнение на упражнение съобразно вида спорт с намалена продължителност и състезателна скорост;
  • Метод до отказ – без предварително поставени изисквания, изпълнение на тренировъчна работа до поява на умора, която затруднява правилната техника на движение. 

Развитие на качеството издръжливост - методически указания

Изграждането на седмичната тренировъчна програма може да бъде ефективно, като се използват принципите на горепосочените методи. Използването на различните методи ще разнообрази еднообразната тренировъчна програма. Гъвкавият подход при избора на методите ще доведе до усъвършенстване на пластичността на нервните процеси, което от своя страна ще осигури усъвършенстване на двигателните качества на състезателите. 

Всеки един от посочените методи е уникален за усъвършенстване на качествата на спортистите чрез различен механизъм. Осъзнаването на важността на всеки детайл от учебно-тренировъчния процес неминуемо преминава през практиката и още по-точно през личния опит. На базата на личния ни опит можем да определим, че методът до отказ е един от най-стресовите методи от горепосочените. Той е основен за достигане на върховите функционални възможности на организма, като същевременно изгражда психическата устойчивост на спортиста. 

Необходимо е предварително състезателят да е достигнал нивото на собствените си възможности и тогава да се прилага методът до отказ за допълнително усъвършенстване, т.е настъпва феноменът на надминаване на собствените възможности. Именно методът до отказ създава предпоставки за настъпване на „преломен момент” в подготовката на високоразрядните спортисти. 

В практиката най-добре е разработена методиката за развитие на специалната издръжливост при цикличните спортове, която може да бъде използвана за кондиционната подготовка при ацикличните спортове.

Развитието на специалната издръжливост при цикличните спортове се характеризира с използване на тренировъчни въздействия, които са по-краткотрайни от тези при състезателните условие. Упражненията се изпълняват с висока интензивност с многократни повторения. Например в тренировката на един състезател на 400 m гл.б. могат да се включат 10 отсечки по 40 m със скорост, по-висока от състезателната. С напредването на подготовката във времето състезателят изпълнява 20 отсечки по 40 m с възможно същата скорост. Сумирано, това прави два пъти повече от състезателното разстояние. Целта на подобна тренировка е тренираността на спортиста да се постига на базата на повишени изисквания към организма. Такъв подход дава възможност по-леко и продължително да се изпълнява непрекъсната работа с по-малка интензивност. 

Горепосоченият подход за развитие на специалната издръжливост при цикличните спортове може да се пренесе за развитието на специалната издръжливост и при ацикличните спортове. При спорта една среща е с продължителност 3 рунда по 2 min. За развитие на специалната издръжливост в едно тренировъчно занятие може да се изпълнят 6 рунда по 1 min или 12 рунда по 30 sec. С намаляване на времетраенето интензивността на изпълнението е по-голяма.

В състезателните периоди тренировъчната работа за развитие на специалната издръжливост е най-подходящо да се извършва с повторни изпълнение с интензивност, близка да състезателната, с по-големи почивки.

Развитие на качеството гъвкавост

Способността да се изпълняват движения с голяма амплитуда в спортна практика се определя като гъвкавост. От нивото на развитие на качеството гъвкавост до голяма степен се определят икономичността, ефективността при изпълнението на техниката на всеки вид спорт. 

Изпълнението на упражнения с по-голяма амплитуда предпазва спортистите от получаване на травми, спомага за по-бързото възстановяване след учебно-тренировъчни занимания. 

Гъвкавостта се подобрява с възрастта и достига естественото си развитие в най-добра степен към 15-ата година. Известно време тя се задържа и впоследствие с напредване на възрастта постепенно се снижава. Тези закономерности изискват с повишаването на възрастта работата за гъвкавост прогресивно да се увеличава.

Подходящ метод за развитие на издръжливостта е

  • повторният метод;
  • динамичният метод.

Средства за кондиционна подготовка

Средства за кондиционна подготовка - видове

  • Средства за бегова подготовка;
  •  Средства за скокова подготовка;
  •  Средства за силова подготовка;
  •  Средства за разпускане

Средства за кондиционна подготовка - упражнения

Средства за кондиционна подготовка - упражнения

Средства за кондиционна подготовка - упражнения

Средства за кондиционна подготовка - упражнения

Средства за кондиционна подготовка - упражнения