Изграждане на ключови компетенции на педагогически специалисти

История и етимология на „компетентност” и „компетенция”

Популяризиране на понятието компетентност – компетенция

Терминът „компетентност”  първоначално се среща в трудовете на някои автори (френски социолози 1950, Mishel,1968 и др. ), но всички изследователи признават, че статията на Дейвид Макклелънд („Testing for competency rather than intelligence”. American Psychologist, 28, 1973) е тази, която популяризира истински понятието компетентност – компетенция. Подобно на множество други автори (Sternberg, Boyatzis, Mansfield и др.) и той се опитва да открие, защо при еднакво висока квалификация някои хора са успешни в работата си, а други не. Изследователят е неудовлетворен от способността на персоналните въпросници и тестове за способности да прогнозират успеха на работното място. 

Макклелънд твърди, че терминът „компетентност” трябва да замени термина „умение”, което е твърде тясно. Според него, стандартните методи на анализ на работата, които се фокусират върху минималните умения, изпускат неща, например, как работят изключителните хора, каква е разликата между посредствените и успешните служители. Макклелънд счита, че базовата компетентност в организацията е вместена в системите, ценностите, мотивите, механизмите и процесите в работата. Той разработва тестове за измерване на компетенциите чрез интервю за поведенческо събитие и техниката на критичните случаи. 

Тези методи сравняват мениджъри над средното, средното и под средното ниво, за да се разбере как вършат работата (въз основа на критичните случаи на добро и лошо изпълнение), и след това използват сравненията, за да идентифицират компетенцията, която води до успешно изпълнение.Така зад всяка компетентност се разработва речник от поведения, които характеризират профила на успешния изпълнител. Десет години по-късно Макклелънд и неговите колеги се опитват да открият общи умения, което води до фундаменталните девет компетенции на Бояциз.

Репертоарна решетка

През 90-те години изследователите (Berman, Ziyal 1997) адаптират още един метод за идентифициране на компетенции – т.н. Репертоарна решетка. Извлечен от клиничната психология, този инструмент използва хората, за да генерират конструкти. Пример - мениджъри и служители получават и са помолени да конкретизират измерение (конструкт), което отделя единия от останалите двама. След като се състави списъка от отличаващи конструкти, те се подреждат от гледна точка на увереност и тревожност. След това от лицата се иска да опишат типичните поведения на уверените хора и да диференцират различията от по-тревожните колеги.

"Компетенция" и "Компетентност" според  Н. Боритко

Компетенция в превод от латински competentia означава кръг от въпроси, в които човек е добре осведомен, притежава познания и опит. Компетентният в определена област човек притежава съответстващите знания и способности, позволяващи му обосновано да съди за тази област и ефективно да действа в нея. 

За разделяне на общото и индивидуалното ще различаваме често синонимно използваните понятия "компетенция" и "компетентност" ... Компетенция – включва съвкупността от взаимосвързани качества на личността (знания, умения, навици, способи дейности), изискуеми по отношение на определен кръг от предмети и процеси, и необходими за качествена продуктивна дейност по отношение на тях .... Компетентността е владеене, притежаване от човека на съответстващата компетенция, включваща неговото личностно отношение към нея и предмета на дейността. По-нататък, там където това е възможно и необходимо, ще се опитаме да разделяме дадените понятия, като имаме в предвид под компетенция някакво отчуждено, предварително зададено изискване към подготовката на личността, а под компетентност – вече формирано нейно личностно качество (характеристика).

За разграничаване на двете понятия, може да се използват дефинициите на Н. Боритко, който приема, че „компетенцията е предварително зададено изискване към образователната подготовка на обучаемия, характеризиращо неговата професионална роля, а компетентността е степента на съответствие на това изискване за усвояване на компетенцията, личностна характеристика на човека.” 

"Компетенция" и "Компетентност" според В. Великова

Друга интерпретация ни предлага В. Великова, според която „понятието „компетентност” се осмисля като обобщаващо натрупаните в образоващия се компетенции в различни области с практически и идеални измерения. Компетенцията е винаги обвързана с операционализирането на субектната изява, докато компетентността може да се приема и в нейната потенциална дистанцираност от непосредствената практическа изява.” В този смисъл според нея под образователна компетентност трябва да „се разбира постигнатата в резултат на образоване способност на много високо равнище да се формират и упражняват в единство добре структурирани познание, ценностен ангажимент и ефективни действия, оптимално и по необходимост проявяващо себе си в конкретни приложни изяви чрез адекватни умения.” 

В първия случай връзката «компетенция – компетентност» е като тази между цел и постигнат резултат, а във втория е използван сумарния подход като компетентността е резултат от натрупани компетенции. 

"Компетенция" и "Компетентност" според В. Делибалтова

Различна е позицията на В. Делибалтова, която счита че „компетентността е личностно образувание, което не може да се операционализира, като се сведе до отделни разпокъсани „дискретни” знания или умения, а би следвало да се оценява в определен контекст на основата на постигнатото действителелно ефективно изпълнение на задача или дейност, а не като постигане на предварително определен стандарт.” 

Компетентност - легитимния термин за европейското образователно пространство

Според Международния съвет за стандарти за обучение, изпълнение и преподаване, „една компетентност включва съответен набор от знания, умения и нагласи, които дават възможност на дадено лице да изпълнява ефективно дейностите за дадена професия, или да работи по начин, който да отговаря или да надхвърля стандартите в определена професия или работна обстановка.” Без да продължаваме този анализ на интерпретации можем да кажем, че прегледът на литературата показва, че понятието, радващо се на по-голяма популярност в българската педагогическа литература, е компетентност. Това вероятно е резултат и на опитите на България да се интегрира в европейското образователно пространство, в което това е легитимния термин. Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот визира осем такива.  Внимателното вглеждане в тях позволява да се открие голяма близост с културно-образователните области, в които е структурирано учебното съдържание и очакваните резултати от неговото овладяване. Постигането на тези компетентности от страна на учениците обаче е безусловно свързано с качеството на работата на учителя, която пък е в пряка зависимост от неговата професионално-педагогическа подготовката и квалификация.

Компетентността е комбинация от знания, умения, способности и умение за учене. Основната цел на формалната образователна система е обучението за придобиване на знания. Те са основният фундамент, върху който може да се надграждат нови професионални знания през целия живот. Ето защо е необходимо освен знания, да се преподава как да се прилагат тези знания и как да се натрупват нови. За придобиването на професионални умения се разчита на едномесечни стажове, които в голямата си част са формални.

Автор на фундаменталните девет компетенции е

  • Макклелънд
  • Бояциз.

Видове компетенции

Различия в методичната литература

Различните изследователи на компетенциите дават най-различни определения за тяхната същност: 

  • трайни отличителни черти и характеристики, които определят изпълнението (Zvell); 
  • отличителни характеристики, които отличават изключителният изпълнител от останалите (Katano); 
  • способност за постигане на целите (Moloney); 
  • вътрешни характеристики на човека, които му позволяват да се представи по-добре в дадена задача, роля или ситуация (Spencer); 
  • знания, умения, способности и др. характеристики, проявявани в работата (KSAOs) и т.н.

В литературата няма абсолютно установено значение на понятието компетенция. Продължават споровете и за разликата между компетенция и компетентност.

Компетенцията методологията, използвана в проекта на БСК

Методологията, използвана в проекта на БСК (Българската стопанска камара), разглежда компетенцията, като съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения за постигане на резултати (нива на представяне) в дадена професионална роля или определена организация. Придобиването на определено ниво на компетентност , може да се разглежда, като израз на способността на индивида да съчетава и интегрира в поведението си (по самостоятелен начин, собствено „ноу-хау”) различните елементи на знанията и уменията, на професионалните и личностни качествата, на опита, който притежава. Казано по опростен начин, компетенциите са израз на способността на индивида да се справя успешно с работата си. За онагледяване на казаното до тук може да се използва т.н. „Дълбинен модел” на компетенциите.

М.Армстронг

Съществуват множество класификации на компетенциите, които ги разделят според различни критерии. 

Според М.Армстронг компетенциите могат да се типологизират, като „меки” (свързани с поведението и влиянието) и „твърди” (свързани с техническите умения).

Дж. Хамел

Дж. Хамел разглежда „общи компетенции” (със значение за организационния успех), „функционални компетенции” (общи характеристики на групи длъжности със сравнително близки функции) и „специфични компетенции” (характерни за конкретна длъжност).

Звил

Звил обогатява класификацията с 

  • „отличителни компетенции” (разграничаващи успешните изпълнители от средното ниво);
  •  „прагови компетенции” (базови характеристики, които трябва да се притежават от заемащият длъжността и
  • „трансформационни компетенции”(развиващи се).

Бояциз

Част от изследователите насочват своите усилия към търсенето на универсална, всеобхватна схема на компетентността, която характеризира успеха на работното място. В тази връзка Бояциз (1982) определя девет умения, които определят успешните мениджъри:

  • стремеж към ефективност; 
  • загриженост за въздействието; 
  • проактивност; 
  • самоувереност; 
  • умение за устно представяне; 
  • концептуализация; 
  • диагностично използване на понятията; 
  • използване на социализирана власт; 
  • управление на груповия процес.

Дулевич

Дулевич (1994) твърди, че има дванадесет независими фактора на изпълнението:

  • Интелектуални – стратегическа перспектива, анализ и оценка, планиране и организация; 
  • Междуличностни – управление на персонала, убедителност, себеутвърждаване и решителност, емпатия, устно общуване; 
  • Адаптивност и издръжливост; 
  • Ориентация към резултати – енергия и инициатива, 
  • Мотивация за постижения, 
  • Чувство за бизнес.

Евърс и Ръш

Евърс и Ръш (1996) определят четири базисни типа компетентност, като клъстеризират в тях осемнадесет умения: 

  • Мобилизиране на новаторството и промяна – способност за концептуализиране, творчество, поемане на риск, оформяне на визия; 
  • Управление на хора и задачи – координиране, вземане на решения, лидерство, управление на конфликти, планиране и организиране; 
  • Общуване – слушане, устна комуникация, писмена комуникация; 
  • Саморазвитие – учене, управление на времето, решаване на проблеми, лични стратегии

Спенсър и Спенсър

Спенсър и Спенсър /1993/ извеждат общи универсални за бизнеса компетенции, които се използват при определяне на набора на компетенциите в компетентностния си модел от много компании: 

  • Помощ и обслужване на другите - междуличностно разбиране, ориентация към обслужване на клиентите; 
  • Въздействие и оказване на влияние - разбиране на дейността на фирмата, изграждане на отношения; 
  • Лична ефективност – самоконтрол, увереност в себе си, гъвкавост, преданост към компанията; 
  • Когнитивни компетенции - аналитично мислене, концептуално мислене, техническа и др. експертиза; 
  • Достижение и действие - ориентация за постижение, грижа за реда, качеството и точността, инициатива, търсене на информация;
  • Мениджърски компетенции - развитие на другите, директивност, екипна работа и сътрудничество, екипно лидерство.

Лисабонската стратегия (2010) за модернизиране и повишаване качеството на образованието

С приемането на Лисабонската стратегия (2010) беше взето решение за модернизиране и повишаване качеството на образованието, което да доведе до овладяването на седем универсални ключови компетенции: 

  • общуване на роден език; 
  • общуване на чужди езици; 
  • математическа компетентност и основни знания в областта на природните науки и технологиите; 
  • дигитална компетентност; 
  • умения за учене; 
  • обществени и граждански компетентности; инициативност и предприемачество. 

С приемането на Националната квалификационна рамка в България бяха легитимирани четири универсални лични и професионални компетентности, като резултати от обучението: 

  • самостоятелност и отговорност; 
  • компетентности за учене; 
  • комуникативни и социални компетентности; 
  • професионални компетентности.

Информационна система за оценка на компетенциите

Класификацията, която се използва при разработването на секторните модели в ИСОК, описва компетенциите в три групи: общи, специфични и управленски. 

  • Общите компетенции се отнасят за всички длъжности в компанията и допринасят за създаването и поддържането на организационна култура. 
  • Специфичните компетенции са необходими за успешното изпълнение на дейностите, свързани със специфични трудови задачи. 

Всяка отделна компетенция в ИСОК се описва със следните характеристики: наименование; тип (според класификацията в ИСОК, според НКР и според наименованието на клъстера от компетенции, в който попада); дефиниция за сектора; препоръчително ниво на проявление; поведенчески индикатори; пътища за придобиване на компетенцията; инструменти за оценяване на компетенцията. 

Поведенческите индикатори илюстрират как компетенцията от абстрактно наименование се превръща в конкретни, ясни и измерими действия, описващи профила на успешният служител (работник), заемащ длъжността. Компетенциите са класифицирани в три групи – общи за сектора, специфични за длъжността и управленски (ако позицията изисква такива). 

При описването на нивата на проявление на компетенцията се използва четиристепенна скала на Ликърт

Компетенциите се разглеждат като "меки" и "твърди" според:

  • Дж. Хамел
  • М. Армстронг
  • Бояциз

Изграждане на дигитални компетентности

Направление за подобрение и оценка на дигиталните компетентности

Дигиталните компетентности са свързани с наличие и познания в следните области:

  • Оборудване;
  • Достъп до Интернет;
  • Потенциал за развитие на дигитална компетентност;
  • Информационни и комуникационни технологии;
  • Оценка на информацията в Интернет;
  • Комуникация;
  • Генериране на цифрово съдържание;
  • Спазване на авторски права и лицензи;
  • Безопасност;
  • Разрешаване на проблеми.

Оборудване

  • Настолен компютър;
  • лаптоп;
  • USB модем, за свързване на лаптопа към интернет,;
  • смартфон с достъп до интернет;
  • таблетен компютър (Ipad, Android, ...);
  • телевизор с достъп до цифрово съдържание и услуги (Smart TV).

Достъп до Интернет

Интернет връзка у дома със съответна скорост:

(ADSL, Cable, Fiber) по-малко от 10 Mbps.;

(ADSL, Cable, Fiber) между 10 и 100 Mbps;

(ADSL, Cable, Fiber) с повече от 100 Mbps.


Потенциал за развитие на дигитална компетентност

Колко често използвате интернет?

  • Всеки ден, няколко пъти на ден;
  • Практически всеки ден;
  • Няколко пъти седмично от време на време;
  • Обикновено не използвате интернет.

Обикновено имате достъп до Интернет ...

  • от компютър (компютър или лаптоп)
  • от смартфон;
  • от таблетка
  • от всяко едно от тези устройства (смартфон, таблет или компютър), в зависимост от времето или ситуацията.

Когато използвате Интернет, го правите главно ... 

  • Вкъщи;
  • На работа или училище / детската градина;
  • На обществени места с безплатен WiFi достъп, като ресторанти, интернет кафенета, обществен транспорт и др.;
  • Навсякъде, с Вашето мобилно устройство.

За коя от следните цели ползвате Интернет? 

  • За да търсите информация за моята лична употреба: свободно време, преса, време, материал, свързан с обучението и т.н.
  • За да търсите информация, свързана с Вашата работа;
  • Изпращане и получаване на имейли;
  • За да говорите с Вашите контакти чрез незабавни съобщения (Skype, Whatsapp, Messenger, Google talk и т.н.)
  • За да изтегляте мултимедийни приложения и / или съдържание;
  • За да слушате музика и да гледате филми чрез стрийминг;
  • За използване на социални мрежи за лична употреба (Facebook, Google+ и т.н.)
  • За да се използват платени онлайн професионални инструменти;
  • За да управлявате и завършите транзакциите по банковата си сметка;
  • За да пазарувате онлайн;
  • За да използвате услугите за съхранение в облак (Google Диск, Dropbox и т.н.);
  • За да извършва административни процедури (с данъчните органи, социалното осигуряване и т.н.);
  • За да участвате във видеоконференции;
  • Да участва активно във форуми;
  • Да участват във виртуални общности, за да споделят опит и знания с експерти и други професионалисти във връзка с професионалната Ви област;
  • Да работите съвместно чрез облачни инструменти (Google Документи, Google Календар и т.н.);
  • За да качвате и споделяте мултимедийни елементи, които сами сте създали (Facebook, Instagram, Youtube, Vimeo и т.н.);
  • За  да организирате проекти и / или дейности, изискващи интензивно използване на Интернет от участниците;
  • За да поддържате и актуализирате Вашия блог редовно (Wordpress, Blogspot и т.н.);
  • За да продавате продукти и / или да предоставя услуги на ваши клиенти чрез собствен уебсайт.

Информационни и комуникационни технологии

Как сте придобили сегашните си познания за информационните и комуникационните технологии (ИКТ)?

  • Имате основни IT умения;
  • Вие сте самоук (ресурси, налични в Интернет, опит на работното място ...);
  • При отворените обществени услуги за обучение (телецентрове KGgunea, Enpresa Digitala или други);
  • В публични нерегламентирани центрове за професионално обучение (модули, центрове за професионално образование и обучение и др.);
  • В частни центрове за обучение.

Как бихте представили доказателства за знанията си за ИКТ?

  • Не знаете как да докажете знанията си ;
  • Можете да демонстрирате знанията си чрез изучаване на практически умения и знания;
  • Имате сертификати от курсове за обучение, които сте завършил и можете да приложите във Вашето CV.

Оценка на информацията в Интернет

Определете процеса, който използвате за намиране и достъп до необходимата информация:

  • Използвате генерални търсачки (Google, Bing, DuckGo) или специализирани (scienceresearch.com, Microsoft Academic Search);
  • Използвате разширени инструменти за търсене, за да подобрите резултатите си;
  • Разработвате собствени стратегии за търсене, които се адаптират според вашите нужди;
  • Търсите, филтрирате и споделяте информация, ресурси и най-добри практики в цифровите общности, към които принадлежите.

Комуникация

  • Изпращате и получавате SMS и MMS през мобилния си телефон;
  • Обменяте информация чрез електронна поща;
  • Поддържате разговори чрез инструменти за незабавни съобщения: чатове, Whatsapp, Skype, Line, Spotbros, Viber, Google +, други;
  • Участвате в социални мрежи (Facebook, Twitter, Tuenti, LinkedIn, Google +, Badoo, ...);
  • Имам достъп до блогове, микро-блогове, уикита ... и т.н. и / или участвам / давам приноса си в тях;
  • Използвате дистанционни / виртуални комуникационни системи (VoIP, видеоконферентна връзка, аудиоконференции, телекомуникативни срещи ...

Генериране на цифрово съдържание

WORD PROCESSORS: Word, GoogleDocs, Writer, etc.

PRESENTATIONS: PowerPoint, Impress, GooglePresentations, etc.

PRESENTATIONS with animation: Prezi, Keynote, Emaze, PowToon, etc.

IMAGE EDITORS: PhotoShop, Gimp, Coreldraw, etc.

SPREADSHEETS: Excel, Calc, GoogleSpreadsheet, etc.

DATABASES: Access, MySQL, Dbase, ORACLE, etc.

VIDEO: Premiere, Youtube editor, Pinnacle Studio, etc.

AUDIO: Audacity, Adobe Audition, Audio Editor, etc.

WEBSITE CREATION: Dreamweaver, MAGIX Web Designer, WebSite X5, etc.

Спазване на авторски права и лицензи

  • Нямате проблем да разбера кога съдържанието е законно или незаконно;
  • Правите нужното разграничение между тези съдържания, които могат да бъдат обект на ограничения за използването им, защитени от авторски права или лиценз и тези, които не са такива;
  • Съзнавате последствията от незаконното изтегляне на цифрово съдържание (музика, софтуер, филми и т.н.);
  • Прилагате по правилен начин различните видове лицензи, които съществуват за информацията, която използвате и генерирате в мрежата, в съответствие с вашите изисквания.

Безопасност

  • Никога не разкривате лична информация;
  • Използвате функциите за поверителност, налични в приложенията, за да одобрите или отхвърлите някой, който може да има достъп до профила Ви;
  • Споделяте профила си само със списъка си с приятели / контакти;
  • Когато използвате социални мрежи, добавяте само хора, които наистина познавате;
  • Опитвате се да разберете за политиките за поверителност на доставчиците на онлайн услуги, както и как се обработват личните ви данни;
  • Често проверявате настройките за сигурност на устройствата и приложенията си;
  • Винаги променяте настройките за поверителност, предлагани по подразбиране от онлайн услугите, които използвате, за да подобрите своето  ниво на защита.

Разрешаване на проблеми

  • Наясно сте как функционират цифровите устройства (компютри, мрежи, комуникационни устройства и т.н.);
  • Можете да разрешите правилно всякакъв вид проблем, който може да възникне, когато технологията или устройствата Ви не работят правилно;
  • Знаете с кого да се свържете, ако имате нужда от техническа поддръжка и помощ при използване на ново устройство или програма;
  • Способен сте да идентифицирате подходящи алтернативи, когато не можете да разрешите технически проблеми;
  • Проверявате и допринасяте за цифровите общности и форуми, където хората си сътрудничат, за да намерят и да споделят решения на технически проблеми.

Keynote служи за

  • обработка на текст;
  • създаване на презентация;
  • обработка на снимки

Насоки и направления за организиране на система за управление на качеството

Качеството на провежданото образование и/или обучение като образователен продукт/услуга

Качеството на провежданото образование и/или обучение по своята същност представлява образователен продукт /услуга.

Настоящият раздел предоставя насоки и направления от съвременни системи за управление на качеството, които могат да са основа за съставянето на система за поддържане и развиване на качеството на провежданото образование и/или обучение в дадена институцията и резултатите от него в съответствие с държавните образователни стандарти.


Декларация от висшето ръководство, относно политиката и целите по качеството на организацията

  • Към какво е насочена политиката на организацията (поставяне на конкретни цели);
  • Към какво се насочват усилията, какви са направленията (поставяне на конкретни задачи с които да се постигнат целите на организацията).

Представяне на организацията

Година на основаване

  • Юридически статус
  • Статут на собствеността
  • Персонал
  • Организационна структура (Разработва се в приложение)
  • Браншова ориентация
  • Основни направления:   
  • Контекст на организацията:  (Разработва се в приложение) 

Термини и определения

Договор – обвързващо споразумение

Доставчик – организация, която предоставя даден продукт на клиента

Клиент – лице или организация, което може да получава или получава продукт, или услуга предназначена за или изисквана от това лице или организация.

Качество – степен, до която съвкупност от различни характеристики на даден обект удовлетворяват изискванията.

Политика по качество – политика по изпълнение на качеството

Удовлетвореност на клиента – възприятие на клиента за степента, до която за изпълнени неговите изисквания.

Процес – съвкупност от взаимосвързани дейности, която преобразува входящите параметри в изходящи. Процесите в една организация обикновенно са планирани и провеждани при контролирани условия , за да доставят добавена стойност.

Наръчник по система за управление – документ, описващ системата за управление на качеството;

Система за управление – система за взаимосвъразни или взаимосействащи се елементи на организация за постигане на тези цели

Външен доставчик –доставчик, който не е част от фирмата.

Процедура – определен начин за осъществяване на дадена дейност или процес.

Политика по качеството – общообхватни намерения и насоки на една организация свързани с качеството, във вид в които са формално изразени от висшето ръководство.

Нормативен акт – Документ, определящ правилата, основните насоки или характеристиките за дейности, или за техните резултати.

Несъответствие – неизпълнение на изискване

Проследимост – възможност да се проследи историята, използването или местоположението на даден обект.

Запис – документ, съдържащ получени резултати или предоставящ доказателства за извършени дейности.

Риск – влияние на неопределеността.

Документ – информация и носителя, на който се съдържа.

Документирана информация – информацията, която се изисква да бъде управлявана и б8 поддържана от организацията, и носителя, на който се съдържа.

Обратна информация – мнения, коментари и изразяване на интерес към даден продукт, услуга или процес на обработване на рекламации.

Рекламация/ оплакване – израз на неудовлетвореност, насочена към организацията, отнасящ се за неин продукт или услуга, или за самия процес за обработване на рекламации, при което изрично или по подразбиране са очаква отговор или решение.

                            

Система за управление / СУ/ Контекст на организацията

Ангажиране на организацията да спазва  основните принципи за управление на качеството – насоченост към клиента, лидерство при управлението, управление на процесите, основани на оценка на риска и възможностите, делегиране на отговорности и правомощия на целия персонал на организацията и увличането му в посока подобряване на качеството на предоставяните продукти и услугите като осъзнава своите задължения и ангажименти при удовлетворяване на потребностите и очакванията на своите заинтересовани страни и при постигане на удовлетвореност от нейните продукти и услуги и да подобрява непрекъснато постиженията си в тези области.

Система за управление / СУ/ Разбиране на организацията и нейния контекст

Разбирането на външните и вътрешни обстоятелства на организацията е процес. Този процес определя факторите които влияят на предназначението на организацията, нейните цели и устойчивост. Той разглежда вътрешните фактори като ценности, култура, знание и резултатност на организацията. Той отчита също така външните фактори като правни,технологични, конкурентни, пазарни, културни, социални и икономически обстоятелства.

Система за управление / СУ/ Разбиране на потребностите и очакванията на заинтересованите страни

Част от процеса за разбиране на контекста на организацията е идентифициране на нейните заинтересовани страни. Значими заинтересовани страни са тези, които представляват съществен риск за устойчивостта на организацията, когато техните потребности и очаквания не са удовлетворени.

Система за управление / СУ/ Обхват на Системата за управление

Описание на всички дейности с които се занимава организацията.

Система за управление / СУ/ Интегрирана система за управление и нейните процеси

Въвеждане на СУ на качеството цели дългосрочното осигуряване на  конкурентоспособност  на организацията.

Организацията определя процесите и тяхното взаимодействие, необходими за СУ:

  • входни елементи и очаквани изходни елементи;
  • последователността и взаимодействието на тези процеси;
  • критерии и методи (наблюдение, измерване, контрол на индикаторите изпълнение на поставените цели) необходими за ефикасно функциониране на процесите;
  • ресурсите и тяхната наличност;
  • отговорностите и правомощията за тези процеси;
  • рисковете и възможностите при функциониране на процесите;
  • механизмът за управление на промените при функциониране на процесите;
  • действията за подобряване на процесите, в това число и на СУ;

Системата за управление обхваща дейностите, чрез които организацията формулира своите цели и определя процесите и ресурсите, необходими за постигане на очакваните резултати.

Лидерство; Лидерство и ангажираност

Решаващи за изграждане и поддържане на ефикасна СУ, която да носи удовлетвореност и сигурност за всички заинтересовани страни, са лидерството, ангажираността и участието на Висшето ръководство в лицето на Ръководителя на организацията.

Висшето ръководство – отговаря за провеждането на Политиката на организацията, в това число Политика по качеството и целите  на организацията, като определя стратегията и конкретните действия за постигането и.

Лидерство; Политика по качество, здраве и безопасност при работа и околна среда

Политиката е съобразена с поставените пред организацията цели и контекста на организацията и е в подкрепа на стратегическата насоченост на ръководството.

Политиката представлява рамка за формулиране на целите по нива, процеси и функции.

Основна насоченост в политиката е ангажимента към удовлетворяване на приложимите изисквания и непрекъснато подобряване на СУ.

Лидерство; Роли, отговорности и правомощия в организацията

За осигуряване на ефикасно управление на  СУ е необходимо да бъдат определени ролите, отговорностите и пълномощията на длъжностните лица, те да бъдат разпределени, документирани и обявени на целия персонал на организацията, така че да се осигури добра комуникация и взаимодействие при изпълнение на изискванията на СУ.

Планиране; Действия за овладяване на рисковете и възможностите

Дава възможност да се определят рисковете и възможностите, за да

  • се постигнат предвидените,планирани резултати;
  • повишат резултатите и желаните последствия;
  • се предотвратят или намалят нежеланите последствия;
  • се постигне подобряване.

Планиране; Цели по качество, здраве и безопасност и околна среда и планиране на дейностите за тяхното постигане

При определяне на целите са взети предвид приложимата нормативна база, проучвания изискванията на заинтересованите страни и контекста на организацията. Насочени са към повишаване удовлетвореността на заинтересованите страни.

Изпълнението на поставените цели се наблюдава и контролира от Висшето ръководство, за да се осигури постигане на Политиката по качество от персонала на всички нива в организацията. При нужда целите се актуализират.

Крайното отчитане изпълнението на поставените цели е на Прегледа на ръководството.

Персоналът на организацията е запознат с определените цели.

Планиране; Планиране на измененията

При предложение за промяна се въвежда документирана информация в се взема  предвид:

  • целта на промяната;
  • въздействието на промяната върху СУ;
  • ресурси, нужни за промяната;
  • въздействието на промяната върху разпределението и преразпределение на отговорности правомощия.

Поддържане; Ресурси

Ресурсите включват: персонал, материални ресурси, инфраструктура,  информация, финансови ресурси и др.

Общи положения

За въвеждане на СУ на качеството се взимат предвид:

  • възможностите и ограниченията на съществуващите вътрешни ресурси;
  • това, което е необходимо да се достави от външни доставчици.

Поддържане; Човешки ресурси

Отговорностите, пълномощията и компетенциите на сътрудниците, изпълняващи важни за качеството роли са определени и описани в процедурите от документацията на СУ.

Изготвя се Диаграма на процесите.

Поддържане; Инфраструктура

За да се постигне  изпълнение на поетите проекти и ангажименти с определени изисквания, ръководството на организацията се ангажира до определи, осигури и поддържа подходяща инфраструктура, включваща ресурси като сгради, работни места, оборудване, транспортни средства и комуникации.

За извършване на основните процеси организацията може да ползва доставчици, избрани от   „Списък на одобрените доставчици”.

Този технологичен капацитет, дава възможност на организацията, да отговори на потребностите и очакванията на заинтересованите страни.

Поддържане; Заобикаляща среда за изпълнението на процесите

Ръководството на организацията се стреми да осигури на своите служители оптимална комбинация от човешки и физически фактори, които влияят върху качеството на създавания продукт – физически фактори и фактори на работната среда (например шум, температура, влажност, осветление или времето).

Поддържане; Ресурси за наблюдение и измерване

Описание на уреди, инструменти и тетове, които се използват за наблюдение и контрол. 

Поддържане; Компетентност

Компетентността се определя на базата на подходящо образование, професионално обучение и опит.

Поддържане; Осъзнаване

Служители на всички нива и съответни длъжности да осъзнават:

  • Важността на съответствието с политиката и процедурите, както и с изискванията на СУ по отношение на управлението на  качеството;
  • Своята роля и отговорност за достигане на необходимото съответствие с политиката и процедурите на СУ, включително и с изискванията за предодвратяване на извънредни ситуации и способността за реагиране.
  • Потенциалните последствия при отклонение от определените процедури.
  • Механизмът за поддържане на квалификацията има  предвид различните нива на:
  • Отговорност,способност и образование
  • Риск.

Поддържане; Обмен на информация

Организацията  определя начините за обмен на информация, подходящ  за Системата за управление, като  ръководителят е отговорен за обмена на информация свързан с дейността на организацията.

Ръководителят осигурява координиране на дейността, обмен на информация, решаване на проблеми и вземане на решения.

Поддържане; Документирана информация

Системата за управление включва:

  • документираната информация, изисквана от определен стандарт за управление на качеството;
  • документирана информация, определена от организацията като необходима;

Обхватът на документираната информация в рамките на СУ е определен от големината на организацията, вида на нейните дейности, процеси, продукти, услуги; сложността на процесите и тяхното взаимодействие и компетентността на персонала.

Поддържане; Документирана информация; Създаване и актуализиране

  •            І ниво         Наръчник по СУ, приложения;  
  •            ІІ ниво        Въртешни процедури за работа;
  •            III ниво        Оперативни документи.

Идентификацията  на документираната информация (заглавие,  дата на влизане в сила) е определена за документите от различните нива.

Документацията на СУ е достъпна и подходяща за ползване в електронна среда. За да се избегне неправилното ползване се ползва формат „read only”. Осигурен е достъп, само на отговорния служител за да внася промени в документацията.

Оригиналът се съхранява на хартиен носител.

Записите се съхраняват в съответствие с изискванията, разписани в съответните карти на процесите.

Дейностите по управление на документираната информация включва:

  • разпространение, достъп,възстановяване и използване;
  • съхраняване и защита;
  • управление на измененията;
  • съхраняване и унищожаване и са определени в съответните карти на процесите, когато е необходимо.

Документираната информация с външен произход (приложима нормативна база), необходима за планирането и функционирането на СУ е определена в Списък на документите с външен произход .

Документираната информация е налична на хартиен или електронен носител. Достъпът е определен.

Измененията в документацията (НСУ, оперативни документи) се определят от № на версията и дата на утвърждаване и влизане в сила.

Приложенията и списъците се идентифицират с дата на попълване.

Предложенията за промени в документацията се дават, в свободна форма от всеки служител. Същите се обсъждат и се предприемат действия по оформянето на промените, утвърждаване и внедряване в практиката.

Дейности; Оперативно планиране и управление

Организацията планира, прилага и управлява процесите, необходими за удовлетворяване на изискванията, свързани с доставянето на продукти и предоставянето на услуги, представени в документацията на Системата за управление  и определени в Приложение  Преценяване на рискове и възможности и Приложение „Цели и програми за управление на организацията“ , чрез:

  • определяне на изискванията за продуктите и услугите;
  • създаване на критерии за процесите и приемането на продукти и услуги;
  • определяне на ресурсите, необходими за постигането на съответствие с изискванията за продуктите и услугите;
  • упражняване на контрол на процесите в съответствие с критериите;
  • определяне, поддържане и съхраняване на документирана информация в достатъчна степен: за да се създаде сигурност, че процесите са изпълнени, както е планирано; за да се докаже съответствието на продуктите и услугите с изискванията за тях;

Планирането е съвкупност от координирани действия, посочени по-горе, по осигуряване качеството на продукта или предлаганата услуга и удовлетворяване изискванията на клиента/заинтересуваните страни при отчитане на специфичните условия в организацията.

Дейности; Изисквания за продуктите и услугите

Описват се подробно конкретните изисквания за съответния продукт или услуга.

Дейности; Проектиране и разработване на продукти и услуги

Подробно се разписват процесите, свързани  проектиране и разработване на продукт или услуга. Изготвя се Диаграма на процесите.

Дейности; Управление на процеси, продукти и услуги от външни доставчици

Организацията определя мерките за контрол, които да се прилагат по отношение на процесите,продуктите и услугите от външен доставчик.

Организацията определя и прилага критерии за оценяване, подбор, наблюдение на изпълнението и повторно оценяване на външни доставчици на основата на тяхната способност да изпълняват процеси или доставят продукти и услуги в съответствие с изискванията. 

Организацията съхранява документирана информация за тези дейности и за всички необходими действия, произтичащи от оценяванията.

Дейности; Производство и предоставяне на услуги

Организацията осъществява  предоставянето на продукт/услуга при управлявани условия.

Тези условия включват (според случая):

  • наличието на документирана информация,която описва:  характеристиките на предлаганите услуги и продукти, на предоставяните услуги или на изпълняваните дейности;и резултатите, които трябва да бъдат постигнати;
  • наличието и използването на подходящи ресурси за наблюдение и измерване;
  • извършването на дейности по наблюдение и измерване на подходящи етапи, за да се  провери (верифицира), че са удовлетворени критериите за управление на процесите или на изходните елементи от тях, както и на критериите за приемане на продукти и услуги;
  • използването на подходяща инфраструктура и заобикаляща среда за функциониране на процесите;
  • определянето на компетентен персонал, вкл. всяка изисквана квалификация и др;

Дейности; Пускане на продукти и услуги

Организацията внедрява подходящи етапи и планирани действия, за да провери дали изискванията за продуктите и услугите са удовлетворени.  Виж Диаграмата на процесите.

Пускането на продукти и услуги за клиента не трябва да се извършва, преди планираните мерки да са завършени по удовлетворителен начин, освен когато са одобрени от съответен компетентен орган и когато е приложимо, от клиента.

Организацията съхранява документирана информация, свързана с пускането на продукти и услуги за клиента.

Дейности; Управление на несъответстващи изходни елементи

Организацията осигурява изходните елемент, които не е в съответствие с изискванията, да се идентифицира и управлява, така че да се предотврати неговото непреднамерено използване или доставка.

В зависимост от естеството на несъответствието и неговото въздействие върху съответствието на продуктите и услугите организацията предприема подходящи коригиращи действия. Това трябва да се прилага и за несъответстващи продукти и услуги, открити след доставката на продуктите, по време на предоставяне на услуги и след това.

Оценяване на резултатността; Наблюдение,измерване,анализ и оценяване

Един от принципите на управление на качеството е постоянното подобрение на системата за управление. Непрекъснатото подобряване на качеството на продуктите и услугите и  предприемане на мерки за подобряване са необходими най-вече за повишаване на конкурентните позиции на организацията и изпълнят приложими нормативни изисквания.

Оценяване на резултатността; Вътрешен одит

Посредством вътрешния одит на СУ се проверява пълнотата, коректното прилагане и ефикасността на утвърдените процедури на внедрената интегрирана система за управление, а при нужда се провеждат коригиращи действия за констатирани отклонения, както и надзор за изпълнението им.

Оценяване на резултатността; Преглед на ръководството

При провеждането на преглед на ръководството, Ръководителят докладва пред ръководния състав на организацията, подготвяйки писмен доклад, за текущото състояние на системата за управление на качеството, основавайки се на  резултатите от вътрешните одити и оценката на работата на системата, сравнена с поставените цели и политиката по качество на организацията.

Подобряване; Общи положения

Подобряването е насочено към:

  • продуктите и услугите, за да се удовлетворят изискванията и да се отчетат бъдещи потребности и очаквания;
  • коригиране, предотвратяване или намаляване на нежелани въздействия;
  • подобряване резултатността и ефикасността на Системата за управление;

Към подобряванията могат да се отнасят до корекция, коригиращо действие, непрекъснато подобряване, внезапна голяма промяна, нововъведения и реорганизация.

Подобряване; Несъответствие и коригиращо действие

Разглеждат начините за реагиране и последващи действия при продукти/услуги, които не съответстват на определени изисквания на клиента/заинтересуваните страни. Управлението на продукти/услуги, които не съответстват на определени изисквания обхваща: обозначението, документирането, предприемане на решения.

Подобряване; Постоянно подобряване

Подобренията могат да варират от малки непрекъснати действия до сериозни дългосрочни стратегически проекти. Подобренията са следствие на оценка на риска и възможностите.

Изисквания към документацията на Интегрираната система за управление на качеството.